Христо Пощаков: Нашествието на грухилите

Чувството за излишност все повече го завладяваше и като че ли го предизвикваше да си подаде оставката, за да се заеме с нещо по-полезно. В мислите му се промъкна доза на самотност, която бе прекъсната от портативния холовизионен бокс върху бюрото му. Оттам го гледаше жител на Тешивар.

„Прахт ли е или Абер 99 — започна да гадае Лирти. — Не трябваше да се номерират между чаталите, а по челата.“

— Имате посетител — разсея съмненията му съществото. Не можеше да бъде друг(а) освен Абер 99.

— Да влезе! — нареди той и се постара да заеме подходяща за управител на планета поза.

Вратата на кабинета се плъзна и пропусна странно на вид шестокрако създание. То се приближи до бюрото му, средната част на торса му се повдигна под прав ъгъл, предните му крака се завъртяха на ставите си и се превърнаха в нещо като ръце. Хипнообучението веднага събуди едно от заспалите кътчета в мозъка на Лирти и го накара да разбере, че пред него се намира типичен представител на кракоръките от съзвездие Лира в собствената му галактика.

— Докога? — сякаш пропука гласът на посетителя.

— Какво докога? — отвърна управителят.

— Докога ще ни ограбвате? — натърти създанието.

— Кой ви ограбва?

— Вие и скапаната ви корпорация. Ето отчета от моето счетоводство.

— Но кой сте вие?

— Хрртт, ако това е достатъчно. Останалата част от името ми ще бъде неразбираема за вас. Отговарям за вашите доставки на моята планета и ако продължавате по този начин, скоро ще ви тикна в затвора. В наш, разбира се, не във ваш, защото не зная дали имате такъв.

— Но все пак… — смотолеви Лирти.

— Никакво все пак — пропука съществото. — Ето данните.

Кракоръката му се протегна, пъхна се в цепнатината между две вроговени плочки, разположени на гърдите му, извади оттам малък блестящ диск и го захвърли върху плота на бюрото. Управителят показа съобразителност, взе го и го вмъкна в приемното устройство на персоналния холобокс. В малкото кубично пространство запълзяха колони от знаци на непозната писменост.

— Нищо не разбирам — заяви Лирти. — Не е преведено на космолингва.

— Въпрос на няколко минути, но нямам време. Само след час от мене ще искат обяснения.

— Но за какво става дума?

— Не виждате ли? Очите ви ще извади! Едва сега управителят забеляза, че съществото няма очи. Как ли се оправяше?

— Ето, на първи дррт — 10 контейнера, на двайсети — още петнайсет, на трети фрт — 5, на двайсет и пети — 26 и така нататък. Да не мислите, че сме богати като онези от Голямата мечка? Престанете да ни ограбвате!

— Почакайте! Сигурно има някаква грешка!

— Има, но тя е във ваша полза. Всеки път ето, двеста, петстотин тона по-малко в доставките. Това прави триста, шестстотин, хиляда и петстотин наши кварила! За какви ни мислите? Стотици хиляди кредита в джоба ви и толкова. Корпорация — мошеник, корпорация — обирджия, корпорация — измамник, корпорация — крадец…

— Почакайте, трябва да изясним случая…

— Изяснявайте го, а аз искам разликата в преведените суми. И то веднага!

Лирти усети, че го избива хладна пот. Толкова хубаво вървеше досега, а изведнъж… Съществото пред него злорадо мърдаше осемте си мустака, които изскачаха от плоската му муцуна. Наистина бяха осем, беше ги преброил. „Какво да направя? Много бързо трябва да го измисля!“

И той се сети. Натисна сензора в лявата част на бюрото и повика Абер 99. Тя (той) незабавно се появи.

— Отведете клиента в приемната и предложете нещо, годно за него, докато изясня случая — нареди. — Междувременно повикайте Прахт 10.

Ракообразният му заместник не се забави да пристигне. Лирти развълнувано разясни ситуацията, в която беше попаднал, и поиска съвет.

— Тези от Лира винаги са се славили като големи мошеници — прокоментира Прахт. Първо ще преведем диска с данните, после ще ги сравним с тези от нашето счетоводство. Ще се заема със случая.

И случаят се разтегна. От счетоводител към оператор, от оператор към експедитор, от експедитор към техник в станция за нулево транспортиране. Компютрите на различните служби загряха. Накрая към разследването бе привлечен и отговорникът по търговските въпроси в този сектор на космоса.

— Има наличие на измама — заяви в заключение Прахт. — Но измамата е от наша страна, за разлика от предишните. Жалкото е, че не мога да я докажа.

— Какво ще правим тогава — попита безпомощно управителят. — Как ще се справим с този напорист кракорък?

— В земната юридическа практика съществува така нареченото соломоново решение, запознат съм с казуса отпреди хиляди години — гордо заяви Прахт. — Освен това имате поговорка и вълкът сит, и агнето цяло — отнася се за отношение между хищник и жертва, които постигат компромис, поне така са ме учили. Понеже не съм уточнил вината на всеки от разпитаните, а загубата на клиента надминава двеста хиляди кредита, предлагам сто хиляди да бъдат удържани от банковите сметки на заподозрените, а останалите да бъдат преведени в съзвездие Лира след доизясняване на случая.