Христо Пощаков: Нашествието на грухилите

Лирти се сети, че земноводните от Капра VII бяха двуполови. Веднъж в местната им година те се събираха на групи и осъществяваха размножението си, след това грижата за новопоявилите се зародиши се поемаше от компютъризирани родилни системи. Знанията, получени по време на хипнообучението, го подсетиха, че същества от този тип бяха склонни към подмазване.

— Как да се обръщам към вас? — попита разколебаният управител, след като допълнително си спомни, че полът на каприанците периодично се променя. — Като към мъж или като към жена?

— Аз съм секретарка и ще остана такава — възмутено отвърна съществото. — Свикнала съм да проявявам стриктност в служебните отношения, в задълженията ми влизат контактите и уреждането на срещи с всички разумни водни и земноводни обитатели на тази вселена. Бъдещата ни взаимовръзка ще се реализира на база на отлично взаимодействие. Вие изглеждате така умен, представителен и енергичен човек, а аз винаги обичам да работя със същества от такъв тип.

— Чувствам се поласкан — отговори Лирти, въпреки че думата „същество“ не му се беше понравила. — Продължавайте своята работа! — великодушно нареди той.

Още от близките десетина метра ослепителната блондинка, която се появи, го порази с красотата си. По-нататъшното й придвижване към бюрото му подсили ефекта и го накара да се почувства достатъчно оглупял. Модната й полупрозрачна пола разкриваше стегнат ханш, който надолу продължаваше в дълги крачета, луминесциращи в светлината, излъчвана от препоръчвания за сезона светещ чорапогащник. Погледът на управителя тръгна в обратна посока, погали изящните колене, премина през тънкото кръстче, достигна до две възбуждащи разума възвишения и се спря върху лицето с ангелско изражение, снабдено с две ясносини очи.

— Марта АСХ-2-500-4 — представи се тя.

„Велики разуми, АСХ! — почти изкрещя съзнанието на Лирти. — Генетичната линия на индивидуалната ми майка!“

И докато красавицата пред него продължаваше да го наблюдава с неестествена студенина, той ликуваше.

— Няма да го търпя повече! — сряза въжделенията му мелодичният и, нелишен от твърдост глас.

— Какво няма да търпите?

— Край! Лигаво земноводно, да си отива в блатата! — заяви русокосото създание още по-твърдо.

— Почакайте! — намеси се Прахт 10. — Съвсем доскоро вие се разбирахте добре!

— Няма да търпя повече тази гадна жаба! — извика Марта. — Искам отделен кабинет!

„Тук става нещо страшно — помисли Лирти. — Още не съм пристигнал, а вече попадам в лудница!“

Той се сети за бъдещата заплата, за важността на решенията, които щеше да взема, за отговорността, която го очакваше, свързана с населенията на десетина хиляди планети и шефовете в „Корпорация храна“, и се почеса по главата. Бе наложително да вземе решение, веднага трябваше да го вземе. Не можеше да си позволи от самото начало да бъде разиграван от някакви си секретарки. И когато юмрукът му се надигна с намерение да се стовари върху бюрото, ангелската физиономия срещу него внезапно доби печално изражение, а сините очи сякаш се напълниха с течност, готова да се превърне в неутешими сълзи.

— Разберете, господин управител, моля да ме разберете! — простена райски гласец. — От малка изпитвам отвращение от жаби. Но да стоиш бюро срещу бюро с тях и те да ти се подмазват! Отвратително е! О, господине, моля за вашето съчувствие!

Гневът на Лирти се стопи като сладолед в сочни устни. Макар и в русо изпълнение, целият тропик на вселената стоеше пред него и го молеше, представете си как го молеше! Тъжните сини очи, втренчени в него, бяха в състояние да разтопят камък, да не говорим за собственото му сърце.

— Какво ще ме посъветваш? — обърна се той безпомощно към Прахт 10.

— Нямаш друг избор — премина на „ти“ ракообразното. — Остава единственото решение: Всяка секретарка в собствен кабинет.

— Ти го каза, но съм съгласен — облекчено изпъшка Лирти. — Предполагам, че осъществявате връзките с месоядните планети? — обърна се той към русокосото създание.

— Така е — отвърна тя. — Твърдението, че няма да бъда достатъчно натоварена със задължения, ще звучи пресилено.

— Свободна сте! — рече управителят, въпреки че съвсем не му се искаше да се освобождава от присъствието й. — Прахт ще ви настани в нов кабинет.

Не го нарече Прахт 10, което показваше началото на зараждаща се интимност в служебните отношения.

— Приятна работа! — изчурулика блондинката и поклати бедра. Докато напускаше залата, ритмичните им движения поглъщаха вниманието на Лирти, но след като изчезнаха от полезрението му, той се отпусна на креслото и въздъхна. Ако се бе родил няколко хиляди години по-рано, сигурно щеше да запали цигара за отпускане, но в неговия пространствено-времеви континуум тя отдавна беше изчезнала. Изкореняването на последните тютюневи насаждения на Земя 99 бе свързано в историята на човечеството с „бунта на никотиноубийците“ през 2848 година.