Христо Пощаков: Нашествието на грухилите

— Добро предложение — съгласи се Лирти, после заобиколи бюрото и седна на креслото, което нежно се нагоди по най-деликатните форми на тялото му. — Започвайте! — нареди.

В съответствие с очакванията му в залата се появи същество, което не се отличаваше от Прахт 10. Върху конусообразния израстък между краката му бе гравирана цифрата 99.

— Абер 99 — представи се то. — Произхождам от доста многобройно люпило.

„Що за секретарка?“ — помисли Лирти, но се сети, че тешиварците нямат пол и някак си се успокои. Всеки от тях сам осъществяваше размножителните си процеси и вътрешните му органи произвеждаха готово оплодени яйца. В техния ареал любовните връзки бяха нещо съвсем непознато и можеха да се смятат или за много щастливи, или за много нещастни създания на вселената. Съществуваше и третата възможност, анулираща първите две предположения и оправдаваща факта, че бяха станали толкова умни.

— Имам задължението да уговарям срещи и да осъществявам контакти с всички членестоноги и паякообразни, с които „Корпорация храна“ е установила делови междугалактически отношения — започна Абер 99.

— Надявам се, че собствените ни контакти ще бъдат полезни — отправи пожелание Лирти. — Расата ви се слави с разумността на постъпките си.

— Така е, хвала на Морби. Освен ако някой неразумен глупак не се заяде с тебе, за да те изкара извън черупката ти. Например някой тъп пандар от Пторемекс V.

— Добре, добре, продължавайте със служебните задължения — отклони темата той.

— Точно за тях исках да поговорим. Настоявам за отделен кабинет.

Лирти хвърли изненадан поглед към Прахт 10, но въпросното същество продължаваше да стои като пън, без да помръдва стълбчетата на фацетните си очи. Управителят се сети, че промените в изражението на човешките лица са му непонятни, а разлагането им на деветстотин образа ги правеше още по-загадъчни и реши да уточни:

— Бихте ли определили същността на претенциите?

— Абер 99 се е скарал(а) с Тинадар и изглежда не се понасят. Въпросът е разрешим, има наличие на свободни стаи, годни за преоборудване в кабинети и изчаквахме вашето пристигане, за да решим проблема. Досега секретарките работеха по две в стая.

— Съгласен съм в името на разбирателството — рече важно Лирти. — Да се премести където иска, само да има мир. Повикай следващата!

Докато Абер 99 се изнизваше от залата, в нея се появи женска рогата пандарка, която не се поколеба да я изгледа кръвнишки. Външните й белези подсказваха за произхода й от Пторемекс V и Лирти веднага се досети за намека на Абер 99. Полът на пандарката лесно се определяше от малките й рогца, обкичени със златни украшения. На красивата й, подобна на газела глава, възмутено горяха две големи влажни очи. И след като отвори изящната си, украсена с два реда зеленикави зъби уста, от същото място избликна ураган от протест, поднесен на перфектна космолингва.

— Или всезнаещото ракообразно, или аз! — заяви твърдо. — Или отделен кабинет, или напускам!

— Какъв е проблемът? — смотолеви Лирти.

— Тика проклетите си щипки навсякъде поради липса на нос. Опитва се да се намесва в личния ми живот. Рогата на партньора ми били дебели, не съм поддържала своите, копитата ми не били полирани както трябва, муцуната ми била грозна, изобщо какво си въобразява това ракообразно?

— Смятам, че чувствата ви са споделени — промърмори новоназначеният управител. — Но в името на добрата администрация приемам въпроса за уреден. Прахт 10 ще ви осигури нова стая.

— Какво?! — изрева грациозната пандарка. — Защото й е роднина ли? Заявявам, че няма да мръдна от моята, да се оправя както намери за добре!

— Конфликтът е приключен — намеси се Прахт 10 и повдигна две от ръцете си. — Като правило винаги по-разумният отстъпва. Ще убедя Абер 99 да се премести.

— По-разумният — изфуча Тинадар и сърдито се завъртя на копитата си. — Не искам никаква щипка около себе си, дори да е пълна с разум!

„Велика галактико, как започвам!“ — проплака душата на Лирти, после чу измъчения си глас да добавя:

— Повикайте следващата!

След минута в залата се появи зеленикаво същество, нещо средно между гущер и жаба, но притежаващо два крака и две ръце. Беше облечено в дреха от блестяща материя, а фигурата му издаваше претенции за стройност.

— Ки-О-Хет — представи се то. — Винаги на вашите услуги!

Раздвоеният му език изчезна в голямата уста, лишена от зъби, докато огромните му очи излъчваха смирение и покорство.