Христо Пощаков: Нашествието на грухилите

След няколко минути сребристият апарат се приземи върху плоския й покрив и кротко застина на пътеката, разделила плувен басейн от палмова горичка. Беше пристигнал до местоназначението. Оставаше да отвори вратата на кара и да излезе навън. И той го направи.

— Щастлив съм да ви посрещна, господин Лирти — проскърца гласът на смешно ракообразно същество. Притежаваше два членестоноги крака и четири ръце от същото естество, които оживено ръкомахаха. Една от тях се протегна и доближи щипката си към ръката му, после той се досети, че трябва да извърши ръкостискане.

— Приятно ми е да се запознаем — изрече Лирти фалшиво, защото съвсем не му беше приятно да докосва хитинова обвивка, да не говорим за възникналите опасения от досега с щипката, в която бе пъхнал ръката си, по-точно дали същата без да иска нямаше да му отреже някой пръст. Но ръкощипкостискането мина благополучно.

— Аз съм Прахт 10 от Тешивар III — представи се ракообразното. — Назначен съм за ваш заместник, пристигнах тук преди седмица.

— И вие сте нов — разочаровано произнесе Лирти. — Надявах се да заваря някой с по-голям опит.

— Седмица време е достатъчна за всеки тешиварец — обидено проскърца ракообразното. — Не подценявайте дължината на нашите мозъци. Моят например започва от втория ми опашен сегмент, преминава под целия ми гръб и стига до първия шиен.

Прахт 10 замълча в очакване на ефекта от казаното, защото цялата задна част на тялото му се състоеше от гръб.

— Моля за извинение, не исках да ви обидя, нито да ви подценявам. — Дали тук се намират и други ваши съотечественици със същото име?

— Разбира се, обикновено ни пращат групово и това е известно на всеки цивилизован разумен от тази вселена. Социалният статус на всеки от нас се утвърждава в поне част от групата, в противен случай всеки отделен индивид изпада в състояние на депресивна меланхолия. Но моето люпило е малобройно и за щастие корпорацията изпрати заедно с мен и останалите деветима.

— Хмм — изсумтя Лирти и се почеса зад лявото ухо. — Още веднъж моля за извинение, но как да кажа, ще задам малко неудобен въпрос. Разбирате ли, за един земен жител е доста трудно да ви различава. А аз все пак трябва да разпознавам заместника си.

— Не се притеснявайте, и ние изпитваме същите затруднения, но вече свикнахме. Слава на Великия Морби! Носите различни дрехи, цветовете и формата на косите ви също са различни. И за да не създаваме излишни неприятности, ние се номерирахме. Ето тук — посочи Прахт конусообразния издатък между чатала си.

Лирти се взря в указаното място с известно неудобство и различи цифрата десет. Беше гравирана върху хитиновата обвивка.

— Защо точно на това място? — попита новият управител на планетата.

— Защото не притежаваме пол, а половите разлики при вас спомагат за идентификацията — отново проскърца Прахт 10 и фацетните му очи се завъртяха на стълбчетата си. — Желаете ли да ви покажа работното място?

— Естествено — смутено потвърди Лирти и едва сега осъзна, че ракообразните от Тешивар III се смятаха за едни от най-интелигентните разумни видове, притежаващи изявени търговски и организационни способности. Беше се държал доста глупаво.

С тихо потракване на плоските си хитинови пънчета, заместващи човешките стъпала, Прахт 10 го поведе към светещото очертание в края на пътеката. Една от ръцете му тикна щипка в чантичката, залепена върху най-широкия му коремен сегмент, извади някакво уредче и очертанието се превърна в отвор, който зейна под краката им. Откри се вход към широка мраморна стълба, водеща надолу. Слизането по нея ги отведе в огромна зала, натъпкана с холовизионни боксове и сензорни табла. В дъното й се забелязваше масивно бюро, чиято повърхност преливаше в различни цветове на дъгата, зад него се различаваше тъмно кресло, пригодено към бързо нагаждане към формите на всеки известен разумен вид.

— Връзката с фуражния комплекс — посочи Прахт 10 с една от ръцете си най-близкия холовизионен бокс. — В съседство се намира сензорното табло за повикване на подуправителите и диспечерите на всеки блок. Чрез него се осъществява контакт и със счетоводители, служители в търговски отдели, механици, енергетици и така нататък. Сензорните табла на всички комплекси са унифицирани, мощен компютър веднага идентифицира повикания служител. В горната част на холовизионния бокс се появява надпис с името му, галактиката, звездната система, планетата и расата, от която произхожда, заедно с ранга, индекса и квалификационният му знак в системата на корпорацията. Уволненията се извършват чрез докосване на червено оцветеното секторче в долната част на таблото. Обслужването е лесно, предполага бързо свикване. Холобоксовете притежават собствена двигателна система и могат да бъдат извиквани по номера, после сами застават пред бюрото. Бързо ще се уверите, че офис-оборудването е произведено, за да обслужва бързо и удобно. Четирите сензора в лявата част на бюрото ви осъществяват връзка с четирите секретарки. Вероятно са ви уведомили, че всяка от тях произхожда от различна галактическа раса и ако желаете, още сега мога да ги представя.