Христо Пощаков: Нашествието на грухилите

Прахт го изгледа с фацетните си очи, разложи го на деветстотин образа и реши да се оттегли.

— Апартаментът на управителя се намира там — посочи с четирите си ръце той (то). — Винаги, по всяко време може да ме повикате. Ние, тешиварците, нямаме навика да спим.

От назначението на Лирти бе изминал месец и той си въобрази, че е попаднал точно там, където би трябвало да се намира. Разправиите между секретарките бяха престанали, работата привидно вървеше и никой в административната сграда не можеше да се оплаче, че се е претоварил в рамките на работния ден. В интерес на истината, често изпитваше скука, а ерата на суперкомуникациите и супертехнологиите, в която живееше, даваше лъжлива представа за лесно управление на цялата планета. Нямаше аварии, роботизираните предприятия саморегенерираха автоматиката и машинния си парк. Износените елементи и части сами даваха сигнал кога да бъдат подменяни; техническият персонал, натоварен с поддръжката на различни типове роботи, нямаше особени ангажименти, тъй като те също се саморемонтираха. От време на време пристигаше нов клиент и внасяше разнообразие в ежедневието — било с вида си, било с начина на държание, но това не се случваше често. Прахт проявяваше тактичност и избягваше да го безпокои за щяло и нещяло, ала Лирти ежедневно го викаше на „служебни“ разговори, целящи да запълнят празните дупки във времето. С много по-ясна и по-директна цел той се опитваше да увеличи времетраенето на „служебните“ контакти с Марта, докато един ден удари на камък.

— Вижте, господин управител — бе заявила тя безцеремонно след третия тъп разговор, проведен с нея, — трябва да знаете, че държа на друг мъж и той е от моята генетична линия. Не си губете времето с разговори на извънслужебни теми!

„От нейната генетична линия?! — изненада се той. — Нима са започнал и да произвеждат и мъже?“

— Извинете за любопитството, къде се намира вашият избраник — бе попитал.

— На Земята, след като толкова ви интересува. С него сме свързани с клетва за въздържание.

„Що за глупост?“ — беше се озадачил Лирти, но продължи с въпросите:

— Не съм чувал за такъв обет. Бихте ли обяснили смисъла му?

— Подложихме бъдещото си съвместно съжителство на компютърен анализ, който освен собствената ни съвместимост включваше и евентуалното местожителство на Рай-1. При средностатистически живот от двеста години, петгодишното събиране на нужните средства нямаше да ни навреди толкова. Естествено, по-добре щеше да бъде да останем заедно, но получих изгодна оферта за работа тук.

— Каква е професията на вашия любим?

— Той е известен артист — замечтано бе отвърнала тя.

— Ха, ха! — беше се изхилил неволно. — Артист и клетва за въздържание! Впрочем кой от двама ви измисли такава тъпотия?

— Аз — гордо бе отвърнала Марта. — Преди хиляди години обетът за въздържание е съществувал в редица религиозни общности. Реших да го въведа отново.

Погледът на Лирти измъчено се бе разходил по собствените й прелести, които предполагаха всичко останало, но не и въздържание. „Може да е откачена — беше предположил хладният му разсъдък, скрит зад оня горещия, готов да набъбва. — Не е възможно! — бе се провикнала мъжката му същност в знак на протест. — Трябва да намеря нужния подход. Това е“ — беше решил накрая комплексният му разум и бе продължил разпита:

— Как се казва вашият избраник, след като е толкова известен?

— Клос АСХ-10. И мисля, че се възползвате от служебното си положение.

„Велики разуми! Клос!“ Пред управителя възникна захаросаната му физиономия, известна на по-тъпите жители на стотина планети от земен тип, които вечер гледаха холовизия. Сериалите, в които участваше, бяха в състояние да приспят всеки от тях и да му излекуват язвата, ако имаше такава. Самият Клос му изглеждаше доста обратен.

— Извинете за прекия въпрос — беше запитал. — Имали ли сте сексуални контакти с него?

— Какво си въобразявате? — бе изсъскала блондинката. — Нима това е най-важното?

„А какво друго?“ — бе се запитал Лирти, докато тя нервно напускаше кабинета му. После се беше сетил, че има и нещо друго, но не можеше да си го представи без първото.

Мислите на управителя се върнаха към реалността. Холовизионните боксове наоколо го зовяха към изпълнение на служебните задължения, останалите три секретарки сигурно очакваха да ги повика за разлика от Марта. Най-вече ревностната Ки-О-Хет, но той нямаше нито желание, нито намерение да го направи. Добре смазаната производствено-административна система на корпорацията сякаш сама си вършеше работата и всъщност за какво ли й трябваше да го назначава за управител на тази планета?