Христо Пощаков: Нашествието на грухилите

Настроението му донякъде отговаряше на истината, защото беше назначен за управител на тази планета, предназначена да изхранва десетина хиляди други по-малки и по-големи от нея, пръснати из различни части на познатата вселена. Самата Алимента бе притежание на галактическия консорциум „Корпорация храна“, чийто оборот надминаваше трилиони кредита. Доставките на корпорацията задоволяваха нуждите на месоядни, тревопасни, каменоядни и всякакви други ядни обитатели на планети с кислородна, хлорна, амонячна, метанова и каквато и да е различна атмосфера, ако те изобщо имаха такава.

Лирти имаше основания да се гордее с поста си. След десетина години получаваната заплата щеше да бъде в състояние да му осигури доживотно пребиваване на Рай-1 и съжителство с някоя от генетичната линия АСХ-10, към която принадлежеше и индивидуалната му майка. Жените с такова потекло се славеха с изключителната си красота, задоволителен интелект и страстна същност; за тях се говореше, че са готови да се влюбват във всеки от неговия генотип.

След около час полет отдолу се показаха кръгчетата и петънцата на фуражните заводи. От тях тръгваха лентичките на месопроизводителните комплекси, в които са отглеждаха свине, телета и пилета; мирти, хвани и посове; рогати и не рогати кракове от Пенидар III, ноктести диплозаври от Мана и какво ли не още, годно да задоволи варварските гастрономически интереси на квазийци, морданийци, миоти, грени, перидрийци и всякакви други жители на планети, с които „Корпорация храна“ търгуваше. За съжаление, на майката Земя, седалище на корпорацията, консумацията на натурално месо отдавна бе изчезнала. Още през 2090 година, преди около три хиляди години, Световната асоциация за защита на животните съвместно с редица религиозни общества беше прокарала забраната й със закон, гласуван на сесия на Световния парламент. И до днешни дни предлаганото на земните пазари месо бе синтетично, произведено на базата на соевопротеинов продукт, внедрен от някога живелите на Земята японци, за които се говореше, че преди да потънат в океана заедно с островите си, били изключително способна и възпитана човешка формация. Генният материал, събран от оцелелите й остатъци, и досега се използваше в генетичните линии на художници и технократи.

Примерът на Земята бе последван и от заселниците на други планети, но въпреки това неколкостотин от тях, злобно наричани от соевопротеиноядните варварски, продължаваха да консумират истинско месо, а жителите им гордо се определяха като традиционалисти. Техният лозунг беше: „Живот сред природата, но без заместители!“ Закостенелостта и консерватизмът им бяха толкова големи, че караха собствените си жени да се мъчат при раждане на бебета, вместо за същата цел да използват колби.

След тъмните корпуси на кланичните комплекси, под машината се появиха жълтите сгради на протеиновите — продукт на по-високата цивилизованост на антимесоядните, а те също носеха добри печалби. С всеки изминат ден отказът от ядене на месо се разнасяше по различни планети — нещо като зараза, която плъзваше из многобройните галактически раси, които сякаш с удоволствие следваха почина на Земята.

Независимо от типа на комплексите, всеки от тях завършваше с търговски терминал за нулево транспортиране. Във вътрешността му непрекъснато изчезваха стотонни контейнери, пълни с готова продукция, и на тяхно място почти веднага се появяваха празни.

Докато с непрекъснатата промяна на панорамата самодоволството на Лирти нарастваше, останалите му мисли с благодарност се насочваха към индивидуалната му майка, която независимо от компютърния анализ чрез връзките си бе изиграла определена роля за назначаването му на този пост. Хубаво е да управляваш цяла планета, да се отнасят към теб с уважение и всякакви ракообразни, гущероподобни, паякообразни и какви ли не други служители от различни краища на галактиката почтително да казват: „Да, господин управител! Разбира се, господин управител! Ще бъде изпълнено, господин Лирти!“

Той се намести по-удобно на седалката и замечтано се загледа в далечината. Бреговата линия на океана се бе доближила, по нея вече се различаваха сградите на хладилните комплекси и разделената на правоъгълници морска шир, в която се отглеждаха различни видове водни обитатели, предназначени предимно да задоволят вкусовите интереси на разумните амфибии от кълбовидния звезден куп МХ-8. Встрани от бреговата зона започваха жилищните комплекси на обслужващия персонал от тази част на планетата, зад тях се извисяваше гигантският огледален корпус на централната администрация — крайната цел на полета.