Христо Пощаков - Нашествието на грухилите

— Чудесно разрешение на проблема, съгласен съм — рече Лирти и с облекчение се отпусна на креслото си.

Неговият заместник изглеждаше незаменим. Докато той се отправяше към приемната, за да преговаря с кракоръкия, в холовизионния бокс се появи главата, по-точно кутията с лещи на робота, натоварен с организирането на охраната в административната сграда.

— 149 иска да се срещне с вас — прозвуча равният му по тоналност баритон.

— Какъв е този 149?

— Каменояден, току-що пристигна отнякъде.

— Защо не го свърза със секретарките?

— Защото никоя от тях не отговаря за каменоядните. И четирите изпитват еднакво отвращение към тези същества.

— Все пак някой следва да го приеме.

— Казаха, че сте вие, господин управител. Такъв е бил редът преди вашето пристигане.

— Доведи го тогава.

— Веднага ще бъде изпълнено, господин управител!

Скоро в една от стените между двата последни по номера холовизионни бокса се появи отвор и от него се измъкна роботът, придружен от нещо като тухла, която се полюляваше на около половин метър над пода на помещението.

— Свободен ли съм — попита шефът на охраната и поклати блестящото си тяло. — Говорят, че каменоядите били съвсем безопасни.

— Да — потвърди Лирти. — Преди това кажи на нещото да се приближи до бюрото ми.

Подобният на тухла предмет се плъзна във въздуха и от предната му част се показаха две малки очички, които се полюшваха върху телескопичните си подпори. Между тях се появиха миниатюрен микрофон и репродуктор. Каменоядите бяха сътворени от неизвестна цивилизация на още по-неизвестни роботи, разрешили амбициозната задача да вдъхнат живот в неорганичната материя. Те обитаваха неколкостотин планети, лишени от атмосфера, пръснати в поне три галактики. Говореше се, че били доста интелигентни, тъй като микрофоните и репродукторите им веднага се появили след първите срещи с разумни видове от планети, притежаващи атмосфера. Натъпканите им с микрочипове тела, представляваха малки фабрики, годни да изработват… микрочипове. Те представляваха основният им обменен продукт с няколко машинни цивилизации, а с получените кредити търгуваха с „Корпорация храна“. Тя им продаваше хранителни концентрати с подходящ минерален състав, годен да задоволи репродуктивните им и производствени функции. Недрата на собствените им планети бяха оглозгани до кости, а всеки каменояд поне веднъж в годината се делеше и беше длъжен да осигурява препитанието на рожбата си.

Премисляйки тези факти, Лирти се питаше какво ли е докарало тази тухла при него, а съществото се пулеше насреща му с малките си очички. Всеки каменояд можеше да плува върху гравитационните вълни в която и да е част от вселената и само липсата на подходящ химически състав или наличие на разумни обитатели бяха спасили милиарди планети от пълното им изяждане. Докато продължаваше да разсъждава на тази тема, тухлата срещу него внезапно проговори:

— Не спазвате сертификата за качество.

— Какво казахте?

— Повтарям ясно. Не спазвате сертификата за качество. Следва да заплатите неустойка по сключените договори. Отчитаме загуби както в теглото на собствените си деца, така и в количеството на произвежданите от нас микрочипове. Изчислил съм, че загубите от калпавото ви производство възлизат на 2 468 000 кредита и всеки миг продължават да се увеличават. Експортираната от вас продукция е със занижени качествени показатели, ето лабораторните проби. Получените образци за изследване са отбелязани по месеци и по дати.

Над тухлообразния се показа метално пипало, което бръкна в собствената си вътрешност и извади вече познат на Лирти диск, после пипалото се разтегна като ластик и го положи върху бюрото.

— Очаквам вашите обяснения — отбеляза новият посетител.

Но този път Лирти се оказа подготвен, беше придобил скорошен опит. Ки-О-Хет му се стори най-подходяща за случая и вероятно щеше де се примири с поставената й задача. Той докосна съответния сензор в лявата част на бюрото си и тя не се забави да се появи.

— Ако обичате, настанете клиента в резервната приемна и се погрижете за него. Казва се 149, обърнете му нужното внимание и го попитайте с какво може да бъде почерпен. През това време аз ще се занимавам с неговия случай.

Докато Ки-О-Хет и тухлообразното същество напускаха кабинета, той извика съответния холобокс и потърси връзка с главния технолог на заводите за преработка на минерали. Оказа се същество от същия като на 149 тип, само че за разлика от него се поклащаше във вертикално положение. Освен това очичките му изглеждаха по-светли и разполагаше с два микрофона и два репродуктора.