Христо Пощаков - Нашествието на грухилите

— Извинявай, Марта, но ние какво общо имаме с това?

— Доколкото разбрах, става дума за договора за цесия, сключен с грените, които имат вземане от миотите, а те нямат средства да изплатят задължението си.

— Чакай, чакай — извика Лирти и усети в челната област силна болка. — Въпросът е от юридическа компетентност. Има ли още нещо?

— Да, грените са прехвърлили вземането от миотите срещу погасяването на банковата гаранция с договор за цесия.

Този път болката обхвана и останалата част от главата му.

— Какво излиза накрая — промълви нокаутираният управител.

— Искат от нас оправянето на отношенията ни с миотите, с две думи, искат да им превеждаме милиони кредити, тъй като миотите ги нямат.

— Къде?

— В банката на „Корпорация храна“. Там са се объркали като пилета в кълчища, озъртат се и очакват постъпления отнякъде.

— Аз, персонално, какво общо имам със забърканата каша?

— Имате, историята започва от предишния управител, а вие сте негов приемник. Излъгал е ръководството на корпорацията с обещания като посредник по сделката.

— Каква е цялата сума? — унило попита Лирти и усети, че отново се изпотява.

— Триста милиона кредита по главницата плюс дължимата лихва — безпощадно отвърна блондинката. — Нито повече, нито по-малко.

— Имаш ли мнение по въпроса? — обърна се вече съвсем мокрият управител към Прахт.

— Заплетена история. Не съм много вещ в юридическите въпроси, но смятам да проточим тяхното разрешение във времето. Триста милиона кредита са сериозна сума.

— Как ще се измъкнем?

— С обещания, също като твоя предшественик. — Непрекъснато ще обещаваме, че ще ги преведем.

— И докога ще вярват на обещанията?

— Докато назначат нов управител — мъдро заключи ракообразното. — Може да мине доста време — добави.

Холобоксът се освети и на екрана му се появи каменната физиономия на икономическия директор на корпорацията. Синята светлинка в горната част на апарата показваше осъществяване на експресна хиперпространствена връзка.

— Изяснихте ли наследения проблем? — студено запита той.

— Да, но… — запелтечи Лирти.

— Никакво „но“. Гледайте бързо да се оправите.

— С какво да се оправя?

— С наследството на бившия управител. Съветвам ви да побързате.

— Не разполагам с юридическа консултация, няма ли да помогнете?

— Намерете си, не е наша работа. Миотите трябва да се издължат, доставките на месо са извършени от вашата планета. Изяснете скапаното им положение.

Изображението на икономическия директор изчезна така внезапно, както се бе появило. То бе заменено от образа на местния главен счетоводител.

— Какво има? — едва не прохлипа Лирти.

— По-скоро какво няма.

— Какво няма, тогава?

— Липсва акредитивът.

— Какъв акредитив?

— На стойност сто и шейсет милиона кредита. Трябваше да бъде открит в наша полза в обслужващата ни банка в съзвездие Орион. Седем дена го чакам и още го няма.

— И какво мога да направя?

— Засега нищо, освен ако не потърсите квазийците, за да ги попитате възнамеряват ли да го открият. Вие сте управителят, а стоката вече е експедирана. Има изгледи да пием по една студена вода.

„Стига, стига!“ — поиска да изкрещи Лирти, напълно блокиран. Замъгленият му взор се спря на Прахт и Марта, които продължаваха да стоят до бюрото му, приели съчувствени пози. Обзе го безпричинен гняв, придружен от злобно желание да си го изкара на някого.

— Махайте се! — изрева той.

Те бързо се изнизаха от кабинета, оставили в него чувство за срам от постъпката му. Беше късно за самосъжаления, изглежда съвсем не е лесно да си управител на планета. Погледът му отново се обърна към холовизионния бокс и Лирти едва не подскочи. От него напрегнато го фиксираха очите на пандарката, а изразът им не предвещаваше нищо добро. Преди да му съобщи нещо, той изрече прегракнало:

— Стига за днес, стига толкова!

Натежалата му от служебни задължения глава се изправи и той тръгна към собствения си апартамент. „И утре е ден — реши по пътя. — Все нещо ще измисля, все нещо ще се оправи.“

След като едва се домъкна до луксозното жилище, нещастният управител влезе в банята, напълни ваната с вода, после съблече дрехите си, изпъшка и влезе в нея. Системите за автоматичен масаж нежно се впиха в тялото му, кожата му приятно потръпваше, Лирти постепенно се отпусна, нападна го полудрямка и натрупаните проблеми поизгубиха остротата си.