Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Най-сетне Джейк и Флап бяха готови. Херметизиране на резервоарите. Стълбите се махат. Затваряш таблото за зареждане. Армиране на седалките. Вече рулират към катапулт две — левият, на носа.

Разгъваш крилата, задкрилките — за излитане, предкрилките — спуснати, оглеждаш приборите, заставаш на совалката. Ето, друсване — механизмът е натегнат. Още едно — совалката е готова. Отпускаш спирачки, излетен режим.

Докато наблюдаваше излизането на двигателите, Джейк вдигна катапултната ръкохватка и нагласи дланта си зад ръчките. Самолетът започна да вибрира, двигателите засмукваха огромни количества въздух и изхвърляха газовете към дефлекторния щит отзад. Разходомери, температури, оборотите на десния двигател са малко над сто процента. Хидравликата е наред. Всичко е о’кей.

Джейк обиколи още веднаж кабината с поглед, убеди се, че Флап е насочил фенера си към запасния авиохоризонт... — Готов ли си?

— Давай.

Той натисна ключа за фаровете на края на катапултната ръкохватка с левия си палец.

Задържащият болт се счупи. Усети го. Последва катапултирането — рязко потегляне и след секунда — нищо. Проклятие, самолетът все още се ускоряваше, но далеч по-шибано от нормалното.

Скоростта му бе около трийсет възела, когато той пусна ръкохватката и върна ръчките на малък газ. Въздушните спирачки отвори, без да се замисля. Натисна краищата на двата педала до дупка и блокира двете основни стойки.

Продължаваха да се движат напред по мократа и хлъзгава палуба. Носеха се към носа, към заобления край, към ръба на пропастта. Джейк върна лявата ръчка зад ограничителя, прекратявайки достъпа на гориво към двигателя. Освободи лявата спирачка и включи управлението на носовия колесник. После ритна десния педал докрай напред. Това трябваше да завърти носовото колело, ако се бе освободило от совалката. Не стана.

Все още се движеха напред, но по-бавно. Ръбът се приближаваше към тях, оставаха секунди...

Той освободи и двете спирачки и включвайки отново управлението на носовото колело, ритна левия педал. Нещо поддаде. Носът започна да завива наляво.

Отново спирачките до край. Господи, ще стигне ли палубата?

Нещо експлодира до него. Флап се катапултира. Въздухът се изпълни с парчета плексиглас.

Поднесе се. Продължи обаче да завива наляво... Усети как левият колесник се удари в решетката отстрани на палубата. После и носовият. Опашката се завъртя към носа. Самолетът още се движеше...

И спря.

Отдясно не виждаше нищо, тъмнина. Дясната стойка сигурно беше на ръба.

Той пое дълбоко въздух и шумно го издиша.

Лявата му ръка беше на резервната ръчка за катапултиране между краката. Не си спомняше да се е пресягал, но ръката му беше там. Той внимателно освободи ръчката.

Дясната страна на фанара липсваше. Флап бе минал през нея. На мястото на седалката му беше празно.

Дали е жив?

Джейк прибра въздушните спирачки и вдигна предкрилките и задкрилките. По индикатора за положението им се убеди, че се прибират нормално. Угаси фаровете. С крайчеца на окото си видя тълпата, която се бе втурнала към него, но продължи да се занимава в кабината. Когато свърши с механизацията, той отключи крилата и ги сгъна. Вятърът духаше през счупения фанар. Усещаше дъждовните капки на малкото непокрита част от врата си.

Дали самолетът се движеше? Сигурно не. Но ако отвореше фанара, нямаше да може да се катапултира. Седалката бе разчетена да мине през плексигласа, но ако вдигнеше фанара, стоманената дъга щеше да дойде точно над него и щеше да се очисти, ако опиташе да се катапултира. А ако самолетът се плъзнеше от палубата, трябваше или да се гръмне, или да се вози с него до дъното на океана.

В този момент шокът го порази с пълна сила. Той започна да трепери.

Една жълта риза се опитваше да привлече вниманието му. Непрекъснато му правеше знак за спиране на двигателите — движение на ръката, имитиращо прерязване на гърло.

Ама да отваря ли фанара?

Неспособен да вземе решението, той дръпна ръчката назад и се заслуша в умиращия вой на двигателя.

Някой вдигна фанара отвън. Един сержант се наведе над него:

— Можете да слизате вече, сър. Обезопасете седалката.

— Сложиха ли столчетата?

— Да.

Едва успя да се помръдне. Блокира основната и запасната ръчка за катапултиране и се засуети с катарамата на коланите. После се присегна надолу и освободи бедрените ремъци.

— Хайде. Свободен си.

Тръгна да става, но си спомни за маската и кабела на слушалките. Откачи всичко.