Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— На десет часа — каза Флап.

— Разбрано, наблюдавам го.

— Сигурно е с двеста и петдесет.

Джейк погледна скоростомера. Приборната му беше триста. Ще трябва да я намали по време на сближението. Сега беше рано.

Танкерът би трябвало да изпълнява лява орбита. Джейк сви, докато носът му излезе пред целта, а тя му дойде на дясната задна четвърт от фанара — точно над тубуса на радара. После плъзна леко самолета с ляв крак и десен лост, за да подобри обзора си.

Когато целта е отдясно, А-6 е труден за престрояване — кабината е доста широка, навигаторът седи отдясно. В резултат десният долен ръб на фанара бе прекалено високо и при сближаването бе достатъчна и незначителна грешка, за да се загуби целта. Джейк знаеше всичко това. До този момент бе изпълнил няколкостотин престроявания, дори не се замисляше за проблема и необходимата техника за решаването му.

И все пак нещо не беше наред. Джейк огледа приборите си. Нормални показания. Защо тогава танкерът му бягаше вдясно? Той инстинктивно намали наклона и отново прегледа авиохоризонта, височината, скоростта... Нормално. Да го духа — пак му бягаше вдясно.

— Тексако, какъв ти е курсът?

— Нула две нула.

Проклятие! Стана му ясно. Неговият завой бе по-свит, а той си мислеше обратното. Изправи крилата и продължи в права посока, за да пресече траекторията на танкера, някакво непривично чувство го глождеше отвътре. Как можа да се заблуди...

Къде остана танкерът... Господи! Много бързо се приближава — прекалено бързо! Малък газ, въздушни спирачки и ...

— Гледай си височината — каза Флап.

Джейк погледна. Наклонът му беше деветдесет градуса, в снижение, пресичаха 4500 фута.

Той отстрани наклона и вдигна носа. Танкерът профуча наляво.

— Тази нощ не съм на ред — каза на навигатора.

— Свий здраво, влез му от вътрешната страна и тогава се сближавай.

Джейк изпълни. Почувства се неловко, като новобранец на първия си нощен полет в строй. Чак когато се доближи на двеста фута и вече спокойно различаваше светлините на другия самолет, се убеди, че очите не го лъжат за посоката. Едва тогава се поуспокои.

Не беше достатъчно концентриран. Сближаването с единична мигаща светлина, в черната вселена, без друг ориентир... нормално бе тежка задача, а без необходимия фокус — ставаше непосилна.

Флап спусна дрога, а Джейк се гмурна под танкера и му излезе отдясно.

— Ти водиш — каза пилотът на танкера Ченс Малзън. Джейк щракна два пъти с копчето на предавателя и Ченс се плъзна назад. Той потъна леко и се скри от погледа на Джейк, който се съсредоточи върху поддържането на траекторията — завой с наклон от двайсет градуса, по петмилната орбита с постоянна височина.

След секунди зелената лампа угасна и броячът се завъртя:

— Пет две три е сладък — доложи Флап на кораба.

Зелената лампа светна отново. Малзън се бе откачил. Върна се отляво на Джейк.

— Ти водиш — каза Джейк, — дрогът на Малзън се спусна. Дрогът приличаше на перце за бадминтон с диаметър три фута.

Висеше на края на петдесетфутов маркуч, малко под спътната струя на самолета. За да получи гориво, Джейк трябваше да вкара своята сонда, закрепена неподвижно на носа на самолета точно пред фанара, в дрога и да го избута на около пет фута. Датчиците заключваха електромуфите и горивото започваше да се изпомпва към зареждания самолет.

Трикът бе да се вкара сондата в дрога — кошницата. Ако кошницата беше нова, без изкривени стабилизатори, тя почти не мръдваше и стиковането не беше толкова трудно. Ако имаше малки деформации обаче, тя танцуваше в струята като подвижна цел. Турбуленцията допълнително усложняваше нещата, подхвърляйки двата самолета.

Тази нощ Джейк не бе притеснен — трябваше само да „изстиска“ излишното гориво от другия танкер. Горивото му беше предостатъчно. Въздухът — относително спокоен. Единствената спънка беше състоянието на този дрог, собственост на морската пехота. Кошницата въртеше малки неправилни осморки.

Джейк закова самолета на десет фута зад нея и проследи колебанията за момент. Флап я държеше в лъча на фенера си.

— Малко кратунесто копеленце.

— Да — Флап бе целият в съчувствие.

При подобни обстоятелства се бе случвало дрогът да спука бронираното стъкло на фанара или да раздроби плексигласа. Дори да повреди двигател. Джейк ловко го издебна, добави газ и насочи сондата си.

За щастие преценката му се оказа точна и сондата и дрогът се стиковаха. Той продължи да го избутва напред, докато зелената лампа под корема на танкера не светна. В този момент беше на петнайсет фута под и на десет зад опашката на танкера. За да не прекъсва потока на горивото, не трябваше да мърда от тази позиция.