Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Чаша бяло вино, моля.

— Шотландско с повече лед.

Келнерът прекрати зависването и се скри зад нещо в саксия с много зелени листа.

— Как мина полетът?

— Друсаше. Над Южнокитайско море имаше буря. Как ти е ръката?

— Значи си чула, а?

— Момичетата не спират да бърборят. Черното ти приятелче доста ги е впечатлило.

— Флап е доста бърз, когато поиска. Хубаво е да ти е под ръка.

— Особено когато трябва да простре някого. Сигурно и сега е някъде наблизо, за всеки случай.

Джейк се усмихна, леко притеснен:

— Не е. Слязохме заедно на кея, но той отиде да се надлъгва с търговците на опали. А на ръката ми ѝ няма нищо. — Той раздвижи пръсти пред нея, все едно че ѝ пукаше

Напитките им пристигнаха и те отпиха в мълчание; всеки се опитваше да разгадае настроението на другия. Не след дълго тя попита:

— Той е нещо като трениран убиец, нали?

Това му прозвуча като трясък от счупено стъкло. Е, явно хубавият сън свършваше тук.

— Предполагам, че това може да се каже за всеки, който владее бойни техники — отговори бавно Джейк, — особено от такава гледна точка. Моята специалност са експлозивите. Все пак летя на бомбардировач, а не на лайнер.

Той извади пластмасовата бъркалка и започна да я гризе. Защо, по дяволите, слагат проклетите неща, когато си поръчваш само уиски с лед? Той извади бъркалката от устата си и я счупи с два пръста, докато се опитваше да прочете нещо от лицето ѝ.

Защо все на теб ти се случва, Джейк?

— Аз предизвиках боя — продължи безмилостно той, защото искаше по-бързо да приключи всичко. — Един от войниците нарече капитан Ле Бо „негър“. За нещастие той ми е навигатор и много добър приятел. Освен това е чудесен човек. Че кожата му е черна е не по-важно от това, че моите очи са сиви. „Негър“ е обидна дума тук и в Америка. Този знаеше много добре това.

— В Австралия само аборигените са черни.

— Предполагам, че за да разбереш, трябва да си американка — каза учтиво Джейк.

— Сигурно.

Келнерът се появи с кредитната му карта и фиша. Джейк добави бакшиш, подписа се и прибра картата и своето копие.

Лицето ѝ беше прекалено спокойно. Безизразно. Време за финала.

— Искаш ли да вечеряме?

Тя се огледа, явно търсеше думи.

Накрая остави чашата на масата и се наведе напред. Погледна го право в очите:

— Всичко бе прекрасно онази нощ, не се съмнявам, че си точен, но по-добре да приключим до тук.

Той кимна и допи уискито.

— Родени сме на противоположните краища на света. — Тя стана и протегна ръка: — Благодаря за питието.

— Моля.

Джейк стана и се ръкува. Тя прекоси зелената джунгла и се отправи към асансьорите.

— Опъна ли я? — попита Риъл Маккой в каютата им късно вечерта.

— Тя каза, че сме родени на противоположните краища на света.

— Идиот! Предполага се, че трябва да я чукаш, а не да философстваш с нея.

— Е, може би така стана по-добре — отговори Джейк, мислейки си за Кали. Страшно му се искаше да получи писмо от нея. Каквото и да е — просто да е с марка и адрес.

Вечерта, преди корабът да вдигне котва, подполковник Халдейн извика Джейк в каютата си.

Флап вече беше там и седеше на втория стол. Джейк седна на леглото и Флап му подаде лист хартия. Беше писмо от командира на базата в Чанги. Сбиване в салона. Джейк го прегледа набързо и го върна на Флап, който го подаде на Халдейн.

— Получено е при капитана на кораба. Иска от мен да направя разследване, да взема мерки и да напиша отговор, който той ще разпише. Какво имате да ми казвате?

Джейк описа инцидента на шкипера, без да спестява нищо.

— Някакъв коментар, капитан Ле Бо?

— Не, сър. Мисля, че господин Графтън беше достатъчно точен.

Халдейн изкриви лице:

— О’кей. Това е всичко. В нула седем и трийсет имаме опреснителна лекция върху инструкцията в стаята за инструктаж. Ще се видим там.

Двамата младши офицери излязоха. Джейк затвори вратата след себе си.

Двайсет прегради по-късно той попита Флап:

— Това ли беше? Няма ли да ни тикне в ареста или да ни пусне под кила?

— Не. Халдейн ще се извини надълго и нашироко на озито, ще му пише, че ни е направил по една нова дупка и толкоз. Какво повече?

Джейк сви рамене:

— Ръката още ме боли.

— Другия път ги ритай в ташаците.

На сутринта групата вдигна котва и навлезе в Малакския проток. Отляво оставаше Суматра, а отдясно — Малайският полуостров. Корабите плаваха с двайсет възела към ИО, както моряците наричаха Индийския океан.