Робърт Бърнс
Завръщането на войника
Завърши страшната война,
небето пак сияе.
И в черно не една жена
с децата си ридае.
Напуснах лагера без скръб
след дълга бойна служба,
с войнишка раница на гръб,
богат с тъги и дружба.
Нарамил празната торба,
вървях с войнишка крачка.
Не водих аз с врага борба
със цел да трупам плячка.
За Ненси в първите лъчи
аз мислех с радост тиха,
за двете й добри очи,
които ме плениха.
И ето нашата река
и мелницата, дето
притисках нейната ръка
със нежност до сърцето.
И ей ме стигнал у дома,
пред къщата позната.
И гледам я, седи сама
и чака на вратата.
Избърсах сълзите си аз —
да плача не умея —
и с променен нарочно глас
тъй заговорих с нея:
— От тоя слънчев летен ден
ти по-красиво грееш.
И този момък е блажен,
за който най милееш.
Аз нямам грош, но моя край
спасих от смърт със щика.
За нощ поне приют ми дай.
Смили се над войника.
В очите й изгря за миг
една сълза голяма:
— Обичам аз един войник,
но вест от него няма…
За мене свят е тоз пагон,
кокарда и петлици,
а в къщи даваме подслон
на честните войници.
Но миг! И моите черти
познала, пламна: — Вили —
извика тя, — нима си ти?
Нима се върна, мили?
— Да, туй аз съм, непроменен.
А ти си още млада.
И твоята любов за мен
е най-добра награда.
Завърши моят път суров,
а ти ме чакаш верно.
Макар и беден, с теб, любов,
съм пак богат безмерно.
Тя каза: — Имам аз имот.
Ще стигне той за двама.
Ще имаме щастлив живот.
Със тебе бедност няма.
… Убива се да прибере
жетварят ечемика.
Търговецът за злато мре,
но мре за чест войника!
Не му отказвайте приют.
Той бди с осанка строга
за своя край във дни на смут,
в минути на тревога.
© 1992 Владимир Свинтила, превод от английски
Robert Burns
The Soldier’s Return, 1793
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
Издание:
Робърт Бърнс. Песни и поеми
Издателство „Протус“, София, 1992
Редактор: Петър Алипиев
Техн. редактор: Иванка Андонова
Коректор: Ели Борисова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13138]
Последна редакция: 2009-09-03 20:00:00