• Пожаловаться

Робърт Бърнс: Двете кучета (Повест)

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Бърнс: Двете кучета (Повест)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Двете кучета (Повест): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Двете кучета (Повест)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Робърт Бърнс: другие книги автора


Кто написал Двете кучета (Повест)? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Двете кучета (Повест) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Двете кучета (Повест)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Робърт Бърнс

Двете кучета

Повест

В земята, що от старо време
по името на Койл зовеме,
в един прекрасен юнски ден,
когато всичко тъне в лен
и кучетата вън се маят,
и няма по кого да лаят,
две псета, незаети, в двора
се срещнаха покрай стобора.

Едното. — Цезар, псе, което
при Милостта му бе заето,
не бе от местно потекло,
а бе от Севера дошло,
където с бързите си шхуни
рибарите ловят моруни.

Нашийник с букви и токички,
и с ключ говореше на всички
че Цезар беше просветен
и доста виден джентълмен.

Той бе от древен род на лорд.
Но, дявол, той не беше горд
и гледаше със интерес
на всеки кален селски пес.

По дворища, гори, полета
се срещаше с различни псета
и с тях наравно по стъгдите
подпираше със крак стените.

А другото не бе от род.
То бе от простия народ
и като своя господар
бе селянин и прост овчар.

Стопанинът му, местен жител,
с безгрижен нрав и съчинител,
чудак, засмян и весел все,
нарекъл Люат свойто псе.
Под този прякор бил възпян
добрия пес на Осиан.

На Люат гледаха с любов.
Летеше той над всеки ров,
не беше някой пес резглезен,
със бяло на носа, любезен,
той виждаше във всеки жител
другар, приятел, покровител.

Със косъм лъскав като фрак
и с бял нагръдник като сняг
бе Люат весел и красив,
и много мил и закачлив.

И тъй: дружеха двете псета,
търчаха в нашите полета
след мишки, плъхове и други
гризачи, птици и влечуги.

И често подир дълъг път
присядаха във някой кът
и като два добри съседа
си отпочиваха в беседа.
Кореха двамата другари
Човека — цар на всички твари.

Цезар
Мой Люат, тежка е съдбата
на теб и твоите събратя.
Аз зная богаташът как
ограбва честния бедняк
и всеки ар обработваем
облага с данъци и наем.

А моят лорд се излежава
и ако пожелае, става.
След туй звъни нетърпеливо,
лакеят бърза мълчаливо
и веч е съобщил слугата:
каретата е пред вратата.

Прислугата навежда шия,
излиза той, в една кесия —
не къса някоя, бедняшка,
а с дължината на опашка —
напъхва кръглите монети
с изсечени по тях портрети.

Готвачът в къщи вечно тича,
соли, вари, пече, подпича.
Обслужва първо господата,
но не забравя и слугата.
Във къщи хранят и сега
не само първия слуга
с рагу и сосове, но май
дори последният лентяй
у нас живее по-добре
от тоя, който вън оре.
А как орачът преживява —
аз нямам даже и представа.

Люат
Ах, Цезар, аз живея с тях,
със тия, дето в пот и прах
копаят ями, рият, ринат,
работят, без да си починат,
орат земята с тежък плуг,
разбиват камъните с чук
и вечно хляб не им достига
за гладните им дечурлига.

Доде е жив и здрав бащата,
все имат къшей хляб децата.
Но ако нужда някой път
и болести ги посетят
или без хляб студът ги свари
и не намерят господари,
неволята, гладът тогава
без вест в света ги разпилява.
И въпреки това живеят
и знаят как да се посмеят.
А често нашите бедняци
отглеждат синове смелчаци
и доста честичко дори
красиви, стройни дъщери.

Цезар
Но те живеят в нужда, в труд,
измъчвани от глад и студ.
А знатните не ги е грижа
дали не мрат във всяка хижа.
На твоите добри орачи,
жетвари, селяни, копачи
отгоре гледат тези хора,
тъй както ние с теб на пора.

Аз неведнъж съм виждал в къщи
управителят как се мръщи
и как се готви да приеме
бедняка неплатил навреме.
Заплашва жив да го дере,
да му даде да разбере,
крещи, ругае го, фучи,
а бедният човек мълчи.
Ех, той е свикнал да трепери
пред лордове и кожодери.
Блазе ти, ако си богат.
Ако си беден, мри от глад!

Люат
Напук на своята горчива
съдба, беднякът не унива.
Привикнал често да гладува,
от глад и студ не се страхува.
Във къщи всички, млад и стар,
очакват от Фортуна дар.
Но стига им да си починат
и без Фортуна ще поминат.
Дома, до огъня, в беседа
с домашните или съседа,
какво по скъпо от това
да кимаш уморен с глава
на малките, които спорят
и не мируват, и дърдорят.
А евтината чашка с пиво
те кара да мижиш щастливо.

За кратко нуждите забравят
бедняците и разсъждават
за новините, за делата
на църквата и на страната
и съдят лондонските нрави:
дали са криви или прави!

А колко радост, глъчка, вик
в деня на някой мъченик!
Такава глъч и смехове
и във села, и в градове!
Смехът прогонва всички грижи
и светват схлупените хижи.

Пристига Новата година.
Гори голямата камина.
По масите от всяка кана
се стича белоснежна пяна.
Във ъгъла стоят бащите,
приказват си, димят лулите,
а вътре младежта лудува,
бърбори, смее се, танцува.
И аз постъпвам като нея
и джафкам, лая, т.е. пея.

Но ти си прав отчасти май.
Нерядко някой негодяй,
сдобил се с пълна власт злодейства,
измъчва честните семейства
и като бурени при оран
изтръгва бедните от корен.
Това той прави не от злоба,
а зарад някоя особа:
за да измъкне нещо в дар
от своя знатен господар.
А в парламента утре лорда
ще заяви с осанка горда,
че тачи свято свободата
и служи честно на страната.

Цезар
Какво ти служи? Ах, ти, брат,
ти малко знаеш тоя свят.
Той казва там, каквото вчера
му е подсказал премиера.
Със „за“ или „против“ гласува,
тъй както оня му диктува.
Затуй пък вечер с разни дами
в театъра ще гледа драми
и ще се мярка по паради,
по балове и маскаради.
А може би оттук веднага
ще полети в Кале и Хага,
ще види свят, ще се облича,
ще гледа и ще се развлича
и в някой тамошен салон
ще вниква във добрия тон.
И във Версай ще пококетства,
ще пръска старите наследства,
В Мадрид два дена ще прекара
и ще подрънка на китара.

Бой с бикове ще посети,
в Италия ще се вести,
момичетата ще огледа.
Оттам след някоя победа
по немските води ще плува.
Ще полежи, ще побленува,
за да отдъхне, да почине,
преди обратно да замине.
И за да се освободи
от неприятните следи,
които му е завещала
синьората от карнавала.

Така той служи. Унижение,
разврат, позор и разорение
донася този патриот
на обоселия народ.

Люат
Ах, скоро тия господа
ще пропилеят без следа
имотите си, виждам аз.
Но дяволът е и във нас:
„Какво ли — ни нашепва злия —
да поживееш като тия!“
Но ако твоите големци
сменеха своите дворци,
слуги, карети и имения
със честните ни забавления,
би имал всеки своя пай:
и лорд, и фермер, и ратай.

Аз зная бедния и знам,
че той е предан, честен, прям.
Защо твърдят, че бил хитрец,
простак, измамник и крадец?
Е, тайничко дърва сече,
е, скрито нещичко рече
по повод на една особа,
известна със голяма злоба,
удари заек край селото
или пък патица в блатото,
но той не причинява зло
и скръб комуто да било.
Но твоите лордове поне
щастливи ли са, или не?

Цезар
Със тях да беше поживял,
не би им, Люат, завидял.
Не страдат те от зной и студ,
не мрат от непосилен труд,
не се до смърт преуморяват,
не се без време състаряват,
не са от влагата нездрави,
не чувстват всичките си стави.
Но тъй човекът е устроен,
че без беди е неспокоен.
Ако ги няма, то тогава
нарочно сам си ги създава.

След оран в бедната си нива
орачът с радост отпочива.
Момата хвърля уморена
със радост пълните вретена.
Но не! Преситените хора
не знаят сладката умора.

Томи ги дрямка, скука, лен,
стоят намръщени весден,
а нощем пак не си доспиват,
при все че само отпочиват.
Не ги развлича нито бал,
ни маскарад, ни карнавал
и нито бясната езда.
О, тия мрачни господа
във нищо радост не намират,
а само външно парадират.

Политиката им е спорт.
Изгубилият спора лорд
прилага своите дарования
в по-малко скучни занимания,
в хазарт, в гуляи, във пиянство:
в туй проявява постоянство.

А наште леди! Те така
се хващат нежно подръка
и тъй са мили, че дори
ще ги помислиш за сестри.
Но тия прелестни особи
са всъщност въплотени злоби
и в завистта, ако рекат,
и дявола ще затъмнят.

Учтиви, с чашка чай в ръката
прекарват дълго в столовата,
след туй пред купчина пари
се заиграват до зори
на карти — дяволски картини.

Реколтата за две години
от ечемик, жито и ръж
залагат често наведнъж.
Това наричат развлечения.
Е, съществуват изключения.
Без тях не може впрочем, брат.
Така живее тоя свят.

На запад потъмня небето
и здрачът легна над полето.
По пътя хлопаха звънците,
запяха весело щурците,
шумяха тъмните дървета,
когато в мрака двете псета
с опашките се поздравиха
и дружески се разделиха
със тоя лай: „Прекрасно, мили,
че кучета сме се родили.“

Информация за текста

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Двете кучета (Повест)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Двете кучета (Повест)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Двете кучета (Повест)»

Обсуждение, отзывы о книге «Двете кучета (Повест)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.