Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

В по-голямата си част писмото съдържаше обичайните глупости, които редът и уставът изискваха: дори похвала за подкрепата му на програмите за равен старт и развитие във Флота. Джейк бегло прегледа положителните отзиви и се върна на съществената част: „... но не се е отдал напълно на тяхната реализация“.

Веднага след похвалата — удар под кръста. Първата му реакция беше яростна, но тя бързо премина в сдържан гняв. Пилотът се измъкна от стаята за инструктаж и се запъти към каютата си. Там отвори бюрото си и извади хартия и химикалка. Започна да пише писмо до капитан Доновън — куршум, който да улучи копелето право в сърцето.

Що за мръсен намек беше това? Нима Джейк не може да расте като добър флотски офицер? Какво всъщност искаше да каже този задник Доновън? По дяволите!

Преди да е довършил първото изречение обаче, гневът му започна да го напуска. Доновън не споменаваше нищо за Сий-Так, дори дума, че многообещаващият лейтенант Графтън пребива един тъп самохвалко и го хвърля през витрината, след което прекарва уикенда в затвора. Може би тези неща бяха пряко свързани с това как Джейк изпълнява задълженията си в ескадрилата. Не, той със сигурност бе направил тази забележка, за да прикрие провала в Сий-Так, като допълнение на похвалите. Нещо повече — Доновън беше прав. Един разумен офицер с чувство за отговорност не би постъпил така, както и всеки по-мъдър човек.

Джейк захвърли химикалката и огорчен потърка лицето си.

Дали Кали и Доновън не говореха за едно и също?

— Хора, трябваше да го видите снощи стария Джейк — разказваше Флап Ле Бо на колегите си от Морската пехота. — Катапултират ни — и двете смъртоносни лампи грейват като коледни елхи. А нашият човек си върши работата, сякаш седи в тренажор. Ледено спокойствие! Седи си там и си върши работата. Аз се треса като куче, пикая газ. Не съм се плашил толкова, откакто в шести клас учителят ме хвана, че бъркам под полата на Сузи Булоу.

Бяха осем души — четири екипажа — и тъкмо бяха приключили с подготовката на следващата задача на полигона Кахулаве. Този път имаха на разположение истински боеприпаси — по 12 бомби от 500 паунда на всеки самолет. След като обсъдиха настройката на детонаторите, екипажите станаха да се поразтъпчат. Тъкмо тогава Флап се зае да превъзнася пилота си до небесата.

Джейк се чувстваше неудобно. Миналата нощ той се беше уплашил, бе изпитал истински страх, затова самохвалното бръщолевене на Флап в стаята за инструктаж никак не му допадаше. Но си мълчеше. Не беше нито подходящото време, нито подходящото място да му затваря устата.

Джейк стана от стола си и отиде в ъгъла на стаята да провери пощенската си кутия. Загледа се с престорен интерес в плакатите на стената, опитвайки се да избяга от думите на Флап, който продължаваше да говори надълго и нашироко все за това колко добър е Джейк Графтън.

Един от пилотите, Рори Смит, се приближи и извади от пощенската си кутия някаква официална бланка, която трябваше да прочете и парафира.

— Флап май ти лази по нервите, а? — попита той толкова тихо, че Джейк едва го чу.

Рори се подписа на необходимото място и пусна листа в друга пощенска кутия.

— Да.

— Не се впрягай. Като го слушаш, ще речеш, че всеки, който лети с него, е най-добрият, качвал се някога на самолет. Така приказваше и за предния си пилот в стаята за инструктаж, а пет минути по-късно слизаше в каютата на шкипера да се оплаква, че момчето е опасно. Просто не бива да му се връзваш.

Джейк се усмихна на Рори.

— Като на всички останали — каза морският пехотинец и се запъти към бюрото, на което стояха техническите дневници на всички самолети. Джейк го последва.

Смит извади дневника на 511 — самолета, с който Джейк беше летял по време на закачането във въздуха.

— С него ли ще летиш днес? — попита Джейк.

— Да — каза Смит. — Инженерът казва, че е поправен. Ще видим.

— Сигурно нещо ще откаже още на палубата — отбеляза Джейк. — Тъй като аз го повредих — продължи той, — ако искаш, можем да си разменим самолетите.

— Е, аз съм оторизиран да правя облитания след ремонт, затова ми го дадоха.

— Разбирам.

Междувременно Флап се бе прехвърлил на любимата си тема — жените. Изведнъж той изрева:

— Божичко, колко беше грозна!

Джейк вдигна поглед от бордовия дневник на своя самолет.

— Грозна ли? — възкликнаха едновременно трима или четирима от слушателите.

— Толкова грозна, че като влезеше в стаята, боята по стените започваше да се лющи.