Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Тази нощ поне времето беше хубаво. Височината на облачния слой беше голяма — може би десет хиляди фута, а видимостта отдолу бе приблизително десет мили. Джейк виждаше светлините на самолетоносача от осем мили — малки червени и бели светлинки в тъмната вселена. Тук-таме се виждаха и малки светли точици — ескортът. Поне можеше да прелети успоредно на някой ескадрен миноносец или фрегата, ако се наложеше да катапултират, така двамата с Флап Ле Бо нямаше да разчитат само на спасителния хеликоптер.

И това беше нещо. Спасителната сламка!

Изтощен, Джейк се замисли за Кали. Сега в Чикаго беше 4,30 сутринта; тя сигурно спеше в леглото си.

Горивомерът показваше 3100 паунда. В миналото се бе случвало двигателите на А-6 да угаснат при остатък седемстотин паунда по горивомера. Може би не разполагаше с повече от 2400.

Той извади молив от джоба на ръкава на летателния си костюм и започна да прави изчисления върху коленния си планшет, който както винаги носеше на десния си крак. Според изчисленията самолетът изразходваше шейсет и седем паунда гориво в минута — близо десет галона 25 25 Американски галон = 3,78 л. — бел. прев. . Всеки шест секунди в двигателите постъпваше един галон гориво. Две хиляди и четиристотин делено на шейсет и седем — по дяволите, можеха да се носят така във въздуха още трийсет и пет минути. Какъв е проблемът? Защо е това притеснение? Е, щом спуснеше колесника, потребността от гориво щеше да нарасне. Можеше да се наложи да мине на втори кръг. Можеше да не успеят да подготвят палубата. Времето можеше да се развали. Можеше да възникне още някаква повреда в самолета — например колесникът или куката да не се спуснат. Или пък... Джейк беше бесен. Самолетът го беше предал!

Вниманието му привлече секундната стрелка на часовника. Тя въртеше неуморно.

— Разказвал ли съм ти как веднъж откраднах полицейска кола? — попита Флап.

— Не, и сега не ми се слуша.

— Откраднах една патрулна кола с буркан на покрива, сирена, полицейско радио; имаше и пушка под жабката отпред, пълен комплект. На един от Джьрси му трябваше за фермата. Искаше да свали капака на багажника и да монтира дъно на пикап — за да вози тор. Бивш мафиот. Не знам дали момчетата от мафията изобщо излизат в оставка, но този като че ли се беше оттеглил. Беше вън от играта, имаше малка ферма в Северен Джърси. Едно приятелче ми каза, че ако открадна полицейска кола, ще спечеля пет стотака. За щастие познавах друго братле, което редовно чукаше дъщерята на едно ченге, затова се замислих. Тогава петстотин долара ми се струваха много пари. Както и да е...

Джейк слушаше как пилотите от другите самолети влизат във връзка с диспечера. Всичко изглеждаше нормално, нали времето беше хубаво и никой не стреляше...

— За всички бордове, за всички бордове. Най-икономична скорост. Всеки да прибави по десет минути към началото на захода.

Ами сега?

Да попита ли? Джейк изчака минута — двигателите погълнаха нови шейсет и седем паунда гориво.

— Диспечер, Боен 521. Тези десет минути отнасят ли се за мен?

— Потвърждавам.

— А какъв е проблемът?

Мълчание. Последва отговор:

— Повреда в носовия колесник на един Фантом на трети катапулт. Палубата не е свободна.

Трети катапулт се намираше в средната част на кораба, на полосата за кацане.

— Боен Ас Пет Две Едно, гориво 2800. Има ли новини за „Тексако“?

„Тексако“ беше танкерът.

— Работим по въпроса, Боен Ас.

Флап не довърши разказа си. Джейк гледаше гадния горивомер. Дали просто да не каже „Бинго“ и да се спасява?

Корабът държеше курс на северозапад срещу преобладаващия вятър. Хикам оставаше на североизток. Минутите минаваха, те не се приближаваха към Хикам, но и не се отдалечаваха. Това обаче оставаше без значение, ако нямаше достатъчно гориво.

Минутите течаха. Пет, шест, седем...

Стрелката на горивомера мина две хиляди и четиристотин паунда и продължи да пада. Един-единствен заход — и толкоз. Ако по някаква причина минеха на втори кръг, двамата с Флап трябваше да се спасяват с плуване.

Екипажът се засуети.

Най-отвратителното беше, че залагаха изцяло на аварийната система за спускане на колесника. Тъй като хидравликата вече не беше в състояние да направи това, за спускането щяха да използват сгъстен азот. Ако някой от трите колесника откажеше, не можеха да кацнат на кораба. Трябваше да катапултират.

Да поверяваш задника си на която и да е система в самолет с множество други повреди не е препоръчително за желаещите да живеят дълго и щастливо.