Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Не, предизвикателството беше това проклето нощно катапултиране. Най-лошото в целия полет беше в самото начало — все едно да яздиш диво прасе със завързани очи...

Екипът на катапулта тъкмо сваляше гумения уплътнител от жлеба. От отвора към небето се вдигна пара. Тя излизаше от някое дефектно съединение в катапулта. Джейк знаеше, че уплътнителят се поставя между отделните катапултирания, за да се поддържа температурата в осемнайсетинчовите цилиндри.

Диспечерът сигурно беше паркирал танкера на катапулта, за да може нещастният пилот да седи в кабината, да гледа как парата струи от катапулта на фона на черната пустош и да си мисли какво ли е да умреш млад.

Най-лошото беше, че напоследък нещо не му вървеше. Първо отвратителният баща на Кали, после скапанякът Донован, злополуката, при която едва не загина, невероятното разминаване с Фантомите... Може би Господ се опитваше да му каже нещо. А може би сутринта не бе имало никакви Фантоми. Ами ако просто му се беше сторило? Разбира се, самолетите се разминаха бързо, но това бяха най-малко два Фантома и четири А-6, с по двама души във всеки самолет. Общо дванайсет души — и той единствен беше забелязал. Наистина изглеждаше непонятно. Наистина ли?

— Какво си се зазяпал в предното стъкло? — обади се Флап Ле Бо.

— Там има една гола жена. Ако се вгледаш внимателно, ще ѝ видиш циците.

— Изглеждаш така, сякаш си правиш завещанието. Не подхожда на един командир. Трябва да ми вдъхваш доверие, да успокояваш страховете ми. Лостът е при теб, нали не си забравил?

— Ами ако онези Ф-4 наистина не са били там тази сутрин? Ако само съм си ги измислил?

— Ама ти още ли мислиш за това? Видял си ги. Имало ги е.

— Защо тогава никой друг не мисли за това?

— Какво искаш да направя, да напълня гащите ли? Да си прережа вените? Съдбата стреля по нас, но не улучи.

— Би могъл поне от любезност да изглеждаш нервен, малко да се притесниш.

— Ти ме изнервяш.

— Така ще е днес! — с досада отговори Джейк Графтън.

— Добре, притеснявам се. Плувнал съм в пот. Всеки скапан пилот, на когото съм попадал, се е опитвал да ме убие. Очаквам и ти да опиташ.

— Между другото, какво ти е на кожата?

— Екзема от джунглата. Доста тежка форма. Казаха ми, че вече заемам цял пасаж плюс снимка в учебниците по медицина. Когато се записах в авиацията заради романтиката на летенето, не съм предполагал колко пъти още ще попадам в джунглата.

Жълтата риза, който стоеше до самолета, размаха палките си, за да привлече вниманието на Джейк, след това даде сигнал за запуск. Време беше.

— Можеше да бъде и по-зле — каза Флап, когато Джейк запусна левия двигател. — Можех да попадна в историята на медицината с някоя ужасна венерическа болест. Нямаше ли да бъде по-страшно? Години наред всяко момче, което излиза в чужбина, щеше задължително да гледа филм за моя болен, надупчен пенис.

След шест минути Джейк потвърди теглото от дъската и подкара самолета напред към совалката. Усети захващането на колесника, освободи спирачките и по сигнал на жълтата риза увеличи газта.

Двигателите започнаха да набират обороти. Още един лек тласък — хидравликата изтласка буталата и катапултът натегна задържащото устройство. Сега само срезният болт спираше самолета.

Излетен режим, проверка на кормилата, поглед към приборите, катапултната ръкохватка...

— Готов ли си? — попита Флап.

— Ама съвсем готов!

Той усещаше вибрацията от работата на двигателите, които всмукваха въздух и изхвърляха отработените газове в дефлекторния щит и по-скоро чувстваше, отколкото чуваше оглушителния им рев. Огледа сигналното табло — всички предупредителни лампи бяха изгасени. Бутонът за фаровете се намираше на края на катапултната ръкохватка, точно зад левия му палец. Джейк го натисна.

Дежурният на катапулта хвърли последен поглед към мостика, после погледна към бездната отвъд катапулта, замахна надолу с жълтата си палка като фехтовач, готов да нападне, докосна палубата и се изправи.

Катапултът се задейства, претоварването го блъсна назад... и двете сигнални светлини за пожар светнаха.

Големи червени лампи, по една от всяка страна на прицела, в горната част на приборното табло. Двата надписа „Л пожар“ и „Д пожар“ блестяха право в очите му като прожектори, а ускорението все по-силно го притискаше към седалката.

„О, Боже!“ — помисли си Джейк, опитвайки да асимилира ситуацията, докато адреналинът блъскаше в сърцето му.

Погледът му се спря на приборите за двигателите — бели вертикални ленти, срещу лявото му коляно. Изглеждаха...