Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Е, добре, Ас — каза Флап, — ще ти бъде приятно да чуеш, че имаме петдесет фута кръгово отклонение.

Джейк се опита да му отговори, но не беше в състояние. Не можеше да забрави Фантомите. Дали пилотите на изтребителите изобщо ги бяха забелязали?

— Ама и ти доста се впрягаш, а? Няма ли по-важни неща в тоя живот?

— Някой забеляза ли Фантомите?

Мълчание. Всички го гледаха с безизразни лица. Правеха разбор на задачата в стаята за инструктаж. Седем безизразни лица.

— Искате да кажете, че аз единствен съм ги видял?

По-късно, сам в каютата си, той се замисли за чудесата, които стават понякога. Колко пъти бе стоял на ръба на пропастта! Как беше казано в онзи цитат... нещо като ако прекалено дълго се взираш в бездната, тя също започва да се взира в теб. Това беше истина. Тъкмо сега Джейк чувстваше, че бездната се взира в него.

Никой не се усъмни в думите му, когато той съобщи за изтребителите. Но никой друг не беше ги забелязал.

Когато впоследствие ти съобщят, че по една случайност си избягнал смъртта, това е все едно да ти кажат, че майка ти те е родила трудно. За теб това не значи нищо. Свиваш рамене и отминаваш.

Фантомите сигурно бяха от този кораб. Не беше много трудно да се провери. Джейк прегледа плана на полетите и откри ескадрилата, която трябваше да се яви над полигона непосредствено след изтеглянето на А-6. След това отиде в тяхната стая за инструктаж.

— Хей, момчета, някой може ли да ми каже нещо за опасно сближение днес? Някой да е одраскал боята на четири А-6? На път за полигона?

Вторачиха се в него, сякаш беше зъл призрак от приказка, дошъл да им напомни, че и те са смъртни. Никой нищо не беше забелязал. Явно всички бяха гледали настрани, замислени за нещо друго, защото ако бяха гледали накъдето трябва, едва ли биха пропуснали. Също като седемте му колеги от Интрудърите.

Когато се върна в каютата си, Джейк седна да смята. Ф-4 е дълъг около петдесет фута. При сумарна скорост от порядъка на 800 възела той може да профучи пред очите за трийсет и седем хилядни от секундата. За по-малко от едно мигване.

Смъртта идва бързо.

Но ти винаги си знаел това, Джейк Графтън.

Той стана от стола и огледа лицето си в огледалото над умивалника. Оттам го гледаше безизразното му отражение.

Без парните катапулти съвременните самолетоносачи нямаше да съществуват. Изобретени от британците през Втората световна война, катапултите спестяват на конструкторите необходимостта да създават флотски самолет, способен да излети от палубата със собствена мощност, след засилване само от триста фута. Така крилете станаха по-къси и по-стреловидни, а двигателите — реактивни, което позволи достигането на високи скорости. Конструкцията на новите самолети даде възможност да се носи огромен товар гориво и оръжие. Докато през Втората световна война катапултът е бил лукс за повечето самолетоносачи, днес той е задължително изискване.

Единствената част от катапулта, която се вижда на полетната палуба, е совалката, за която се закрепва самолетът. Тя стърчи от процеп в палубата, който продължава по дължината на катапулта. Самият катапулт е разположен под процепа и се състои от два цилиндъра с диаметър осемнайсет инча, поставени един до друг, подобно на двуцевна пушка. Във всеки цилиндър, или цев, има бутало. От горната страна на цилиндрите има отвор, през който двете бутала са съединени с твърда връзка. Към нея се захваща совалката на палубата.

Буталата се връщат назад в изходно положение от малка количка, наречена „гребло“. Когато катапултът е зареден, самолетът се свързва със совалката или посредством пета на носовия колесник, както е при А-6 и А-7, или с хомут от стоманено въже при Ф-4 и РА-5. След това хлабината във връзката се обира, като буталата хидравлично се изтласкват напред — това движение се нарича „натягане“.

След като катапултът е натегнат, двигателите на самолета са на излетен режим и спирачките на колесниците са освободени, операторът натиска копчето за „пълна готовност“ и системата е готова за задействане.

Изстрелването се осъществява чрез едновременно отваряне на стартовите клапани — по един на всеки цилиндър, — което позволява на свръхгорещата пара да изпълни цилиндрите зад буталата.

Ускорението, придадено на всеки самолет, се определя в зависимост от типа, теглото му, скоростта на вятъра над палубата и температурата на въздуха. Това става по два начина: или като се поддържа постоянно налягане на парата и се променя скоростта на отваряне на стартовите клапани, или клапаните се отварят еднакво бързо, а се променя налягането на парата в акумулаторите. На „Колумбия“ се променяше налягането на парата, а стартовите клапани се отваряха с еднаква скорост.