Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Флап отново се обажда по радиото:

— Боен Ас Три на предпазител.

Когато носът на самолета се вдига над хоризонта, Джейк Графтън намалява претоварването и оглежда небето пред себе си за другия самолет. Ето го там! И малко по-нататък — шкиперът. Добре. Той запазва тангажа без промяна, обръщайки скоростта от пикирането във височина.

Наблюдателите на полигона съобщават резултатите. Първото попадение на шкипера е на седемдесет и пет фута на седем часа. Воденият му е със сто и десет фута на дванайсет часа. Попадението на Джейк е на петдесет фута на пет часа.

— Прекалено много компенсирах вятъра — измърморва той на Флап, който оставя думите му без коментар.

Вече отново са на 15 000 фута — Джейк връща ръчките назад и увеличава радиуса на завоя. Мярва блясъка от крилете на самолета отпред, който отново започва пикиране.

— Боен Ас Четири, имаш попадение на седемдесет и пет фута на девет часа.

— Харисън държи на думата си пред подполковника — казва Джейк на Флап и се ухилва.

Оглежда кълбетата дим от учебните бомби. Хвърля поглед към облаците, обръща се назад да види къде е Харисън, проверява горивото, поглежда към таблото за предупредителни светлини, след това към целта, за да определи началото на пикиране.

Армиране на системата, наклон и теглене!

— Как да не ти харесва тая гадост? — казва Флап между докладите за височината при второто пикиране.

— Право в целта — обявява наблюдателят, докато Джейк набира височина след освобождаването.

Пилотът се протяга и плесва Флап по бедрото.

— Успяхме, Флап, момчето ми!

Рязко дърпа лоста настрани и врътва тоно 21 21 тоно — фигура от пилотажа, при която самолетът се завърта на 360 градуса около надлъжната си ос . Спира го точно след 360 градуса.

— Добре, добре, като тебе втори няма — казва Флап. — Само продължавай да ги пускаш там.

След шестото пикиране дойде ред на Флап. Беше приготвил радара и компютъра. Този път Джейк с изправянето на крена трябваше да постави кръстчето на електронния прицел точно върху целта. След това активира системата от бутона на лоста за управление и започна да следва стрелките в авиохоризонта пред себе си.

Натискането на бутона предаде на компютъра информация за местоположението на целта и заповяда на радара да я следва. Докато Флап контролираше данните, които компютърът получаваше от инерциалната система, Джейк получаваше команди от компютъра — съобразени с вятъра, разбира се, — които го упътваха точно към мястото в пространството, където бомбата трябваше да бъде освободена, за да порази целта.

Джейк се концентрира върху директорите 22 22 директори — стрелки в електронните уреди, показващи на пилота посоката, в която трябва да отклони лоста за управление, за да промени траекторията на самолета и започна да ги следва с максимална точност. Когато компютърът подаде команда за прекратяване на пикирането, той създаде необходимото претоварване и закова крилата в хоризонтално положение. Компютърът освободи бомбата и Джейк продължи да вдигна носа.

— Седемдесет и пет фута на шест часа. Той завъртя и се насочи за нов опит.

— Знаеш ли — каза той на Флап, — сякаш са изобретили машина за целене на бейзболната топка.

— Просто следвай директорите, бебче. Това изделие тук е по-умно от теб.

— Да, но аз съм артист!

— Днес не стрелят по нас от земята, Джейк.

Това беше вечната борба — пилотът искаше да пуска бомбите винаги визуално, а навигаторът искаше непрекъснато да използва системата. И двамата знаеха, че системата е по-добра; но и двамата знаеха, че Джейк никога няма да признае това. Днешното учение предоставяше идеални условия на пилота: неподвижна цел на известна височина, отбелязана линия на сближаване, видими ориентири, издълбани в земята, без противовъздушна артилерия, луксът на повторните опити, което позволяваше правилно да се определи вятърът. Докато системата на А-6Е беше сигурна работа и улучваше от първия път. Трудно е обаче да обичаш една машина.

Четирите А-6 се срещнаха встрани от целта и Харисън — номер четири — се плъзна под другите три, за да провери дали няма останали бомби. След това Джейк провери Харисън. На пилоните и на Харисън, и на номер две продължаваше да виси по една малка синя бомба.

Шкиперът ги поведе нагоре, в набор на 20 000 фута и Флап настрои ТАКАН-а на корабната честота. Далекомерът все още не захващаше — бяха твърде далеч, — но Флап бързо засече кораба с радара. Беше на сто трийсет и две мили разстояние.