Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Ако успееш да ме надминеш в бомбомятането, ще го направя, — стрелна му в отговор Халдейн.

Днес Харисън беше номер четири и летеше отдясно на Джейк. Човек имаше за какво да се възхищава на Харисън — ако не за друго, то поне за самочувствието му. Халдейн беше воювал години наред във Виетнам и беше бомбардирал под обстрел, докато Харисън само преди година бе излязъл от авиационното училище. Той не беше глупак и добре познаваше класата на опитните професионалисти, но въпреки това харесваше предизвикателството.

Макар че не обичаше да говори за това, Джейк Графтън не отстъпваше на никого, когато дойдеше време да прояви летателните си умения. Той бе преживял своя дял смъртоносен зенитен огън, и бе хвърлил достатъчно истински бомби. Името му щеше да бъде на първо място в този списък и точка.

Майор Бартоу разтърси енергично юмрук пред Джейк и той мигновено увеличи дистанцията до водещия самолет. Номер две, капитан Хари Дигман, мина отдолу на водещия, оставяйки само няколко фута до соплото на Халдейн, и изплува на мястото, заемано досега от Джейк. Бойният строй бе готов.

Подполковник Халдейн се обади по радиото. Отдолу им разрешиха атака — звеното Ф-4 преди тях напускаше полигона — и той поведе строя в плавен широк ляв завой на 15 000 фута към целта. Когато стигнаха над изходния пункт, Халдейн рязко сви вляво. След десет секунди зави вторият самолет, а след още десет — Джейк.

Строиха се в дълга редица, вече на достатъчно разстояние един от друг и всеки се концентрира върху целта и собствения си самолет.

Първото важно нещо за успеха на пикирането е да се определи точно началото на атаката — точката в пространството, откъдето самолетът трябва да тръгне, за да излезе в курса за атака с предварително избрания ъгъл на пикиране — днес четирийсет градуса. Учебните мишени с издълбани от булдозер линии на сближаване, помагаха на пилотите да развият усет за най-правилната отправна точка.

Началото на пикиране даваше облик на всяка атака. Днес Джейк подхождаше целта под ъгъл от около четирийсет и пет градуса. Мишената се приближаваше все повече и повече. Той се приготви, като тримува самолета на един градус надолу — това съответстваше на 500 възела скорост.

Сега!

Джейк дърпа лоста настрани и след секунда А-6 вече е с наклон 135 градуса. Сега лостът рязко отива назад и претоварването ги залепя за седалките, докато пилотът насочва носа на самолета точно под целта и наглася РУД-овете. Тъй като днес е с учебни бомби с малък заряд, Джейк дава газ до около осемдесет процента.

Намалява претоварването, лостът — вдясно, самолетът излиза от наклон.

Флап щраква главния превключвател за въоръжението и докладва по радиото:

— Боен Ас Три, системата армирана.

Ако пилотът е започнал правилно, сега самолетът трябва да пикира с четирийсет градуса, а целта да е по средата на прицела. При Джейк нещата бяха точно така, само целта беше на милиметър вдясно. Той веднага коригира, като отклони лоста наляво и след това рязко изправи крилата. Тук нямаше място за плавни движения — длъжен е бързо да постави самолета на избраната траектория, за да има достатъчно свободни секунди за компенсиране на отнасянето.

Един поглед към скоростомера — около 400 и расте, — след това висотомера. Флап чете височината:

— Четиринайсет... тринайсет... четирийсет и един градуса... дванайсет...

Вятърът отклонява мушката наляво. Джейк дава десен крен и я връща обратно. Иска мушката да застане вдясно от линията на сближаване, като леко да се връща към нея. Така бомбата ще продължи по коригирана траектория.

Пикирането му е по-стръмно от необходимото. Трябва да освободи малко по-рано за компенсация. — ... Десет... девет... осем...

Поглед към акселерометъра 20 20 акселерометър — уред, измерващ претоварването . Твърдо на едно. Отпуска мъртвата хватка на лоста и сега може да усети ефекта от тримуването. Лостът е почти в неутрална позиция, което означава, че истинската скорост приближава 500 възела — 465 по прибора. Хвърля бърз поглед към скоростомера — 445, продължава да расте... — Седем...

И тъй като целта се намира на няколкостотин фута надморска височина, а той предварително е отчел това, освобождава бомбата двеста фута преди да достигне шест хиляди, като мушката се намира в позиция „пет часа“ спрямо целта.

А сега тегли!

Крилете — хоризонтални, ръчките — напред до упорите, теглиш, докато претоварването стане четири единици и задържаш. Джейк протяга към главния превключвател дясната си ръка — при това претоварване тя тежи цял тон — и го изключва.