Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Моят навигатор е едно момче на име Флап Ле Бо. Той е от Бруклин и от десет години служи в Морската пехота. Още се опитвам да разбера що за човек е. Изглежда добър навигатор и отличен офицер. Първия път, когато летяхме заедно, не беше много сигурен в мен и доста ми досажда, за да види дали мога да издържа. Той обаче не знаеше, че съм свикнал разни специалисти да се майтапят с мен, така че неговото малко представление само леко ме подразни. Мисля, че той е доста свястно момче и в това отношение ми провървя. Струва ми се, че и на теб ще ти хареса.

Съквартирантът ми е един тип, на който му викат Риъл Маккой. Той е в паника — притеснява се какво става на стоковата борса, защото ние тук не сме в течение. Печели много пари от акции. Ако разбирах нещо от това, също бих опитал. Но не мога да правя лесни пари, дори да съм собственик на монетния двор.

Шкиперът ни е подполковник — отговаря на капитан втори ранг. Казва се Ричард Халдейн. Не знам откъде е, но няма акцент като мен. Всъщност и Флап няма.“

Джейк не знаеше, че говори с акцент, докато Кали не му каза. Тя беше лингвист, слухът ѝ бе трениран. Откакто му направи тази забележка, той започна да се вслушва по-внимателно в говора на другите хора. И сега Джейк произнесе няколко думи, за да види дали може да открие някакъв дефект в произношението си: „Казвам се Джейк Графтън. Работя за правителството, тук съм, за да ви спася.“

Никакъв дефект.

Тя нямаше да го баламосва за такова нещо, нали така?

„Подполковник Халдейн ми нареди да изнасям на летците лекции от Инструкцията за експлоатация на палубната авиация. Лесно е и дори е приятно. Преди не обичах да излизам пред много хора и да им говоря нещо, но сега не се притеснявам, ако познавам материята, за която ще говоря. Сигурно си падам малко актьор.

Освен това подполковникът ми нареди да направя проучване по въпроса как да атакуваме съветски кораби, в случай че се наложи. Проучването е сложно, особено когато си дадеш сметка, че ако някога възникне такава ситуация, животът на много американци ще зависи от това как си си написал домашното.

Както вече споменах, в първия ден след отплаването аз отново минах дневна и нощна подготовка. Дневните полети минаха добре, но нощните бяха друго нещо. На четвъртия полет се закачихме във въздуха, т.е. по време на минаване на втори кръг закачих въже и самолетът се сгромоляса от четири фута на палубата. Ударът почти го съсипа. Изглежда обаче, че се е отървал само с повреди в електрониката. Чудя се как издържа колесникът.

Всички казват, че злополуката не е по моя вина, но това е вярно само донякъде. Ръководителят-кацане прекалено късно ми командва за втори кръг, но аз не биваше да увеличавам толкова тангажа с подаването на газта. Въпрос на техника. Направих го както пише в книгите и закачих въжето, но ако не бях следвал установената процедура точно в този случай, щеше да излезе по-добре.

Така е в авиацията. Ако изпълняваш всичко по инструкция, в 99 процента от времето ще се справяш, но понякога, макар и много рядко, се налага да се отклониш от установената, доказана процедура. Мигът, в който трябва да направиш това, зависи изцяло от теб — въпрос е на опит, на инстинкт — и е границата между тези, които ще доживеят, за да си умрат в леглата, и тези, които няма.

Разбира се, никой не може да каже кой е обречен и кой ще оживее. Можеш само да се надяваш, че когато предизвикателството е пред теб, ще вземеш правилното решение благодарение на инстинкта си, на тренировките, на опита си. Единственото, което знам, е, че когато ножът опре до кокала, нямам време да мисля как да се оправям. Има една тежка, но неоспорима истина: всеки, който лети, може да загине в самолета.

Мисля, че донякъде съм се примирил с тази истина. И все пак злополуката доста ме стресна. Още докато беше във въздуха, самолетът изгуби скорост и ние се блъснахме в коланите, които ни държат за седалките. В такъв момент всяко усещане идва с невероятна яснота, всяка мисъл отеква като камбана в главата ти. Чувстваш се толкова жив и времето върви толкова бавно, че после можеш да си припомниш всяка подробност. Когато усетих, че самолетът губи скорост, разбрах какво се е случило.

Закачихме се във въздуха!

Чувствах как скоростта намалява, виждах как стрелката на ъгъла на атака отива към срива, а двигателят продължава да увеличава оборотите... и разбрах, че лошо ни се пише. За миг увиснахме над палубата. След това паднахме.