Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Струваше му се, че лекциите вървят добре. Морските пехотинци слушаха внимателно и задаваха умни въпроси. За свое най-голямо учудване Джейк откри, че всъщност му е приятно да стои пред тях и да говори за най-голямата си страст — летенето.

След като минеше бойната тревога, офицерите се разпръсваха по целия кораб, за да се заемат с канцеларската работа, която никога не свършваше. Втората вечер в открито море Графтън намери време да обсъди идеите си за атака с шкипера, подполковник Халдейн, който знаеше по въпроса точно толкова, колкото и Джейк. След като цял час разискваха проблема, подполковникът го заведе в командването на авиоотряда, за да го запознае с офицера, отговорен за планирането на бойните операции, един капитан-лейтенант. Тук отново започнаха да обсъждат въпроса. Като последица от това на Джейк бе възложена задачата да помага в Оперативния отдел при подготвянето на реалистични учения за авиоотряда.

Офицерите можеха да вечерят в една от двете столови на кораба — официалната каюткомпания на главната палуба, до четвърта стая за инструктаж (там униформите бяха задължителни) или неофициалната, в предната част на ниво 0-3 между катапултите на носа, където можеше да се влезе с летателен костюм или по работно облекло. На практика официалната каюткомпания се посещаваше от онези офицери от екипажа, които не бяха летци, и само в отделни случаи — от авиаторите, когато правеха поведение. Тук след вечеря се прожектираха филми, предназначени за благоприлични благонадеждни джентълмени.

Авиаторите се събираха за своите вечерни филми в стаите за инструктаж, където можеха да подсвиркват, да крещят, да отправят нецензурни препоръки към героите, звучно да стенат при вида на актрисата в главната роля и да замерят с пуканки екрана и съседите си. Ако някой от летците не харесваше филма, който се прожектираше в неговата стая за инструктаж, той винаги можеше да се разходи по стаите на другите ескадрили, където беше добре дошъл, ако успееше да си намери място.

А по-късно през нощта в някои от каютите на младшите офицери се играеха карти — най-често покер на 25 цента, защото никой не разполагаше с много пари. Макар че алкохолът беше официално забранен на кораба, там, където се играеха карти, винаги можеше да се намери пиене за някой жаден приятел. Не се ли появяваш на обществено място пиян или дъхащ на алкохол, на никой не му пукаше.

Разбира се, един младши офицер можеше да се откаже от филма и играта на карти и да се прибере в каютата си, за да послуша музика или да напише писмо. Тъй като младшите офицери бяха вечно влюбени, по-голямата част от тях пишеше почти всяка вечер. В това число и Джейк Графтън. Разбира се, самотните влюбени имаха съквартиранти, които често им създаваха проблеми.

— Никак не е честно, по дяволите — оплакваше се Риъл Маккой. — Можех да получа повече информация за борсите, дори ако си седях в мръсна колиба в някое скапано село насред Индия. Навсякъде, само не и тук.

Той погледна съквартиранта си с тъжно лице.

— По цялата планета има телефони. Навсякъде. Само тук няма.

Джейк Графтън се опита да го погледне със съчувствие. Стори му се, че се справи доста добре.

— Мори ме неизвестността — продължи ръководителят-кацане. — Купих акции на солидни компании с изгодни перспективи, никакъв риск. Но сега просто съм откъснат от света. Осъден на вечен мрак.

Той отчаяно махна с ръка.

— Да се пръснеш от яд!

— Може би трябва да поставиш спестяванията си под попечителство или нещо такова. Дай на някого пълномощно.

— На кого? Всеки, който може да играе достатъчно добре на борсата, работи за себе си, а не се мотае с нечий чужд портфейл под мишница, задоволявайки се с комисиона.

— След седмица ще бъдем на Хаваите. Ще видиш, че всичко е наред, обзалагам се.

Риъл Маккой изпъшка и хвърли на Джейк Графтън поглед, с който му казваше, че е безнадежден случай. Ръководителят-кацане пое дълбоко дъх, след това бавно издиша. Изглеждаше толкова отчаян, че Джейк реши да го подтикне към разговор. Въпрос. Трябваше да му зададе въпрос. Той се замисли за момент и попита:

— Хей, каква е разликата между акции и дялов капитал? Във вестниците пише за акционери и собственици...

Джейк млъкна, защото Риъл Маккой го изгледа унищожително, запъти се към вратата и я тръшна зад гърба си.

„Скъпа Кали,

Вече трети ден откакто напуснахме Сан Франциско на път за Пърл Харбър. Движим се с около двайсет възела. Опитахме се да плаваме по-бързо, но ескортът ни не може да се справя със силното вълнение, затова и ние намалихме. Вълнението е резултат от тайфун на около хиляда и петстотин мили югозападно от нас. Възстанових подготовката си за кацане на самолетоносач — денем и нощем още на първия ден след отплаването ни, но оттогава не сме летели.