Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Не ти ли омръзва понякога?

— Понякога — да. Но тогава си спомням за Хоровиц и веднага ми минава. Имам негова снимка. Искаш ли да я видиш?

Навигаторът извади портфейла си. Джейк погледна снимката. Флап се извисяваше над Хоровиц: Флап — младеж, облечен в бялата парадна униформа на офицер от Морската пехота, и един много възрастен човек с кичури бяла коса и свити рамене. Беше обърнал глава и гледаше нагоре към лъчезарното лице на хубавия чернокож мъж. Те се усмихваха един на друг.

— Хоровиц дойде на остров Париж за церемонията по завършването — обясни Флап. — Връчиха ми почетната сабя, а аз отидох до мястото, където беше седнал той, и я връчих на него.

— Жив ли е още?

— О, не. Почина шест месеца след тази снимка. Това е единственото, което ми остана от него.

След като Флап си тръгна, Джейк бавно развърза връзките на летателните си обувки и ги свали. Това отне последните му сили.

„Ако цялото плаване мине като днешния ден, няма да издържа. Руски фрегати, закачане в полет... Исусе Христе!“

Той погледна към леглото си — горното легло — и направи последно усилие. Дори не свали летателния си костюм. Шестдесет секунди след като главата му падна на възглавницата, Джейк вече спеше.

Корабите се носеха в неспокойния празен океан. Джейк правеше три-четири разходки дневно по палубата, но където и да погледнеше, не виждаше други кораби, освен ескорта. Много от моряците изобщо не се качваха на палубата; те прекарваха всяка минута от деня на работните си места, в каютите или столовата и виждаха слънцето само когато корабът влезеше в пристанище. Джейк Графтън мислеше, че ще откачи, ако не можеше веднъж на няколко часа да види морето и небето и да изложи лице на брулещия вятър.

Можеше да се разходи по палубата, да погостува на боцман Мулдовски, ако случайно го срещнеше, да побъбри с работните групи на катапултите и да огледа самолетите. Нещо винаги го влечеше към тях. Крайната цел на тези негови екскурзии обикновено беше предният край на полетната палуба. Там Джейк заставаше между катапултите и гледаше към океана. Обикновено духаше силен вятър. Развяваше косите му, плющеше в дрехите му и издухваше миризмите на долните палуби от ноздрите му.

Първата сутрин той видя от десния борд стадо китове. Моряците, скупчени на групи, зяпаха и ги сочеха. От време на време китовете изхвърляха струи вода, а веднъж един от тях изскочи от водата и после с плясък се гмурна, като остави след себе си великолепен облак от пръски. През повечето време се виждаха само черните им гърбове, които проблясваха сред вълните.

На втората сутрин в открито море, когато Джейк слизаше долу, за да се върне сред оживените коридори, тесните офиси и канцеларска работа, която никога не свършва, той се натъкна на инженера на ескадрилата.

— Що се отнася до самолета, на който летя снощи, още не сме открили никакви сериозни повреди по тялото. Може би този път ни е провървяло.

Ако нямаше повреда, нямаше да има и официално разследване за определяне на виновните.

— Радиоелектроника обаче е била подложена на много по-голямо натоварване от разчетното. Радарът, компютърът и авиохоризонтът не стават за нищо.

Джейк се задълбочи върху задачата, която получи от подполковник Халдейн. Как да атакува съветски кораб? Тъй като руснаците разполагат с най-различни кораби, той бързо се ориентира към най-добрите: крайцерите УРО 17 17 УРО — управляемо ракетно оръжие — бел. пр. — „Кинда“ и „Кресна“, които представляваха основното въоръжение на техните отряди със специално назначение. След предварително проучване на информацията в Секретна секция Джейк посети ескадрилата ЕА-6В „Праулър“ в тяхната малка стая на ниво 0-3, недалеч от машинното отделение на арестер №4.

Тази ескадрила разполагаше само с четири самолета, които за сметка на това бяха като кадилаци. Праулърът представляваше удължена версия на А-6 и имаше екипаж от четирима души: един пилот и трима РЕБ-специалисти 18 18 РЕБ — радиоелектронна борба . Основна задача на този вид самолети беше да смущава неприятелските радари. Електронните съоръжения, използвани за тази цел, се носеха в специални контейнери на пилоните. Освен приборите на пилота таблата в кабината бяха заети от дисплеи и органи за управление, предназначени за засичане на неприятелски радиопредавания и превръщането им в безполезна за врага информация. Тъй като самолетът представляваше високоусъвършенствана версия на А-6, всички го наричаха Обратния шести.