Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Екипажите на „Праулър“ посрещнаха Джейк с отворени обятия. По време на брегова служба тяхната дислокация беше също на остров Уидбей и двама-трима от офицерите познаваха Джейк. Когато той накрая успя да обясни за какво е дошъл, те с удоволствие се съгласиха да му помогнат. Възможностите на съветските бойни кораби бяха основното, с което те се занимаваха.

Джейк знаеше, че съветските кораби са тежковъоръжени, но едва сега разбра колко сериозно е това въоръжение. Той се зае с възможностите на техните радари и летателните характеристики на ракетните системи. Накрая Графтън заключи:

— Единичен самолет няма никакви шансове срещу такъв кораб.

Този коментар накара двамата до него да кимнат с мрачни лица.

Джейк скоро си даде сметка, че и звено не би имало голям шанс, ако трябва да използва свободно падащи бомби — технология от Втората световна война. Е, бомбите бяха що-годе подходящи във Виетнам при атакуване на неподвижни цели на сушата, но модерните бойни кораби са съвсем друго нещо. Корабите могат да засекат с радар самолета минути преди да е стигнал до тях. Радарът позволява да се насочат и изстрелят зенитни ракети много преди атакуващият самолет да се окаже в непосредствена близост до кораба, а после, когато се приближи, да бъде обсипан с порой снаряди от корабната зенитна артилерия.

И ако нашият късметлия оцелее след всичко това, той ще трябва да се прицели в маневриращата, бързо движеща се цел. Дори ако се справи отлично с тази задача, докато падат — осем до десет секунди — бомбите са неуправляеми и ако капитанът обърне руля или увеличи завоя, или ако пилотът не е изчислил правилно вятъра, бомбите няма да улучат целта.

А от тук нататък ядосаният пилот трябва да обърне опашка и успешно да се спаси от огъня, като на връщане избегне същите неприятности, през които благополучно е минал на отиване.

„Това, от което пилотът крайно се нуждае, е ракета, която да изстреля по кораба, и то колкото може по-отдалеч“ — заключи Джейк. За съжаление противокорабните ракети на Американския флот бяха още в процес на разработка — последствие от окастрянето на бюджета заради Виетнам, — затова екипажите трябваше да се задоволят с това, което имат. А те имаха няколко управляеми ракети с малък радиус на действие от типа „Булпъп“, които за съжаление имаха бойна глава само от 250 паунда — достатъчна да повреди боен кораб, но не да го потопи.

Ако времето беше хубаво, атакуващите самолети можеха да използват бомби с лазерно насочване, за предпочитане от две хиляди паунда. Макар че са без собствен двигател, лазерната глава може да насочи бомбата в целта, ако пилотът я пусне на подходящо място и ако лазерният лъч, който системата следва, наистина се намира върху целта. Слабото място на системата е лазерният лъч, който видимата влажност на въздуха разсейва. За съжаление, небето над океана често е облачно.

С или без бомби с лазерно насочване, атакуващите самолети трябва да проникнат през радарните защитни системи на неприятеля. За това отговаряше ескадрила ЕА-6В. Самолетите за РЕБ можеха по електронен път да прикрият атаката, ако се намират на подходящо място в строя.

А ако защитните системи на неприятеля се претоварят със самолети? Може би една добре съгласувана атака с максималния брой самолети, които можем да изпратим, ще позволи на някой да се промъкне.

А нашата координирана атака трябва да дойде едновременно от малка и голяма височина. Да кажем, А-6 ще бомбардират от сто фута, а А-7 и F-4 — от трийсет хиляди фута.

Джейк си водеше бележки. Екипажите от ЕА-6В имаха много идеи, повечето от които му се сториха чудесни. Когато два часа след пристигането си Графтън се сбогува с тях, той стисна ръцете на всички наоколо.

Докато седеше в каютата си и преглеждаше направените бележки, Джейк се чудеше какво би представлявала войната с руснаците. Размяната на междуконтинентални балистични ракети би довела до една шумна, много кратка война и Джейк не вярваше, че ще има някакъв смисъл оцелелите кораби да се потапят един друг. Като нямат държави, в които да се завърнат, моряците и корабите и без това са обречени на смърт. А може ли през 1973 година да се води война без ядрени оръжия?

Наистина, ако човек се замисли за възможния край на цивилизацията, проблемът придобива фантастични измерения и заприличва на чудовищен кошмар. В състояние ли са разумни хора да натиснат копчето и по този начин да унищожат себе си, народите си, почти цялото човечество? Тук Джейк стигна до задънена улица. Политиците би трябвало да си дават сметка за това.