Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Едно пилотът знаеше със сигурност: в случай на война без ядрено оръжие американските адмирали ще се нахвърлят на съветските кораби като булдози на сурово месо.

Нямаше да бъде лесно. Джейк добре знаеше, че въздушно нападение на самотен кораб би било изключение, освен ако не става въпрос за някой изостанал или повреден. Както във всеки друг флот, руснаците ще разпределят корабите си на групи, за да се подпомагат взаимно. При всички случаи атаката ще бъде насочена срещу оперативно съединение.

Докато преглеждаше бележките си за далечина на откриване, възможностите на ракетни и артилерийски зенитни системи, пилотът си представяше как ще изглежда всичко това. Корабите ще напълнят небето с телеграфни стълбове, летящи с Мах 3 скорост 19 19 Число на Мах, или М-число — характеристика на газовия поток, показваща отношение на скоростта на течение на газа към скоростта на звука; Мах 3 = скорост, три пъти по-голяма от тази на звука — бел. ред. . А за да не се окаже, че това е недостатъчно, съветските кораби бяха покрити със зенитки, за разлика от американските. Но пък съветският флот не разполага със самолетоносачи и не може да атакува от въздуха. Зенитната артилерия на съветските кораби ще се отбранява ожесточено и буквално ще изгради желязна завеса, която самолетите ще трябва да пробият.

Алфа атака — с участието на всичко, което самолетоносачът може наведнъж да изстреля: от голяма, малка и средна височина под прикритието на Праулърите ЕА-6В, управлявана от командния център на борда на Е-2 „Хокай“, кръжащ на безопасно разстояние от сто мили. Ето отговора, който щеше да даде на Халдейн.

Разбира се, това никога нямаше да се случи. Америка и Русия не се готвеха за война. Планирането на атака по съветско оперативно съединение беше само поредното учение в мирно време. Но ако това станеше, малко от самолетите щяха да оцелеят. А що се отнася до екипажите, успели да пробият кордона от ракети и противовъздушна артилерия, само най-решителните щяха да успеят. Защото Джейк Графтън знаеше, че битките се печелят не от кораби и самолети, а от хора.

Такива ли бяха хората на този самолетоносач? Ако се съди по репутацията на Флап Ле Бо, той беше един от тях, но имаше ли и други? Накрая му писна от всичко това и той се замисли за дома. Тази пролет бе ходил да види родителите си в тяхната ферма в Югозападна Вирджиния. Беше май, дърветата цъфтяха, тревата на ливадите бе зелена и крехка, кравите кърмеха новородените си телета.

Родителите му много се зарадваха от срещата. Баща му определено се гордееше с него. А майка му се усмихваше през сълзи на възмъжалия син, завърнал се у дома.

Той помогна на баща си за говедата; отново почувства утринния хлад и усети мириса на топли волски тела, тор, прясно сено... И сега тук, в малката каюта на борда на огромния стоманен кораб, само споменът за това го караше да потръпва.

Стъпките оставяха следи по тревата, покрита с роса; слънцето се издигаше над ниските хълмове и надничаше в обора, Джейк чуваше гласа на баща си, който говореше на говедата — уверен, успокояващ... Спомените нахлуха в съзнанието му.

„Защо седиш тук, на борда на този кораб, насред дивия океан, загрижен за руските ракети и противовъздушна артилерия, потънал в мисли за края на света? Защо не си там, където си израсъл, където можеш да усетиш топлината на слънцето върху гърба си и да помагаш на баща си в изпълнението на вечните ритуали, уверен, че животът продължава... както Бог е отредил? Защо не си там, за да помагаш на майка си на старини? Кажи ми, Джейк Графтън. Ти никога не си мразил фермата като по-големият си брат — ти я обичаше. Обичаше всичко, свързано с нея. Обичаш родителите си. Ти им принадлежиш и те ти принадлежат. Защо си тук? Защо?“

Животът на кораба бързо тръгна в естествения си ритъм — ритъм, диктуван двеста години от традициите и законите на Флота. Всички си вършеха работата, сервираха им храна, пералнята на кораба работеше с пълна пара и всеки следобед точно в 13,30 радиоуредбата оживяваше и даваше сигнал за учебна тревога: „Учебна тревога, учебна тревога. Всички от екипажа да заемат местата си. Тревога.“

При тревога летците трябваше да се явят в стаите за инструктаж. Докато аварийните групи се бореха с мними пожари и пробойни и тренираха действия при ядрена, химическа и биологична атака, летците полагаха изпити по устави, инструкции, слушаха лекции — с една дума, взаимно се отегчаваха. Именно по време на тези тренировки Джейк изнасяше своите лекции за изпълнението на полети от самолетоносач. Той допълваше материала от инструкцията с всичко полезно, които можеше да си припомни от двете си предишни бойни плавания.