Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

На последния заход всичко се повтори. Тогава Джейк си даде сметка, че е напълно изтощен.

— Успокой се — каза му Флап, когато наближиха кораба.

— Опитвам се. Хайде, по дяволите, просто да приключваме с това, а?

Когато минаха над рампата, пилотът наведе носа и за по-сигурно леко намали газта, за да не го пратят на втори. Получи се, но на първото въже.

Едва успя да се измъкне от кабината. Беше толкова уморен, че му беше трудно да върви по палубата.

— Още един ден — още един долар — бодро каза Флап.

— Нещо такова — измънка Джейк, но толкова тихо, че Флап не го чу. Няма значение.

— Късно те пратих на втори, съжалявам — каза Хю Скидмор на Джейк в стаята за инструктаж. Рьководителите-кацане го чакаха, когато Графтън влезе там. Мониторът, поставен високо в ъгъла на стаята, беше включен и въртеше запис на злополуката — отново, отново и отново. Там беше и подполковник Халдейн. Стоеше мълчаливо, не проронваше и дума. Джейк и ръководителите-кацане гледаха записа два пъти.

— Имаш дълг към мен, Скидмор.

— Като се изключи този малък провал, първото ти кацане с простартиране беше о’кей, първото арестиране — о’кей, второто — задоволително, третото — о’кей. Петото кацане беше задоволително, а последното — незадоволително. За малко да те отпратя. Не искам повече такова нещо — търсене на палубата...

Скидмор погледна шкипера и словоохотливостта му секна. Задоволи се само с думите:

— Мисля, че при последното кацане беше малко уморен.

Джейк кимна. Накрая беше допуснал грешка и не се гордееше с това.

— При последното кацане наистина търсих палубата. Съжалявам!

Опита се да свие рамене, но нямаше достатъчно сили.

— А инцидента?

— Задоволително.

— Задоволително ли? Почакай малко...

Графтън знаеше, че е безполезно да спори с началството, но този заход му бе струвал прекалено много.

— Аз се движех добре, преди всичко да отиде по дяволите.

— Не чак толкова добре. По средата имаше малко по-висок режим и това те ускори ненужно. Направи корекция, но прекали. Когато наближи рампата, ти се движеше бавно и щеше да се закачиш за второто въже. Тогава те отпратих.

— И как реши, че е точно така?

Намеси се Риъл Маккой:

— Джейк, ако се движеше право към топката, преди да те отпратим, при минаването на втори щеше да пропуснеш всички въжета. Незабавното увеличаване на режима щеше просто да ти позволи нормален втори кръг. Хю е прав. Беше с половин топка по-ниско и отиваше още по-ниско, когато получи заповедта. Това кацане щеше да бъде „задоволително“ на второ въже. Виж отново записа. По-внимателно.

Джейк се предаде.

— Отстъпвам пред мнението на специалистите.

— Следващия път дръж топката в центъра, а?

Намеси се и Флап Ле Бо.

— По-добре да няма следващ път. Ако пък има, вие, задници такива, ще трябва да се спасявате с плуване, преди да съм слязъл от самолета — той сякаш не забелязваше присъствието на Ричард Халдейн.

Джейк хвърли поглед към подполковника, за да види как последният реагира на всичко това. Халдейн привидно не реагираше.

— Не, говоря сериозно — каза Скидмор. — Ако някога получиш заповед за втори толкова късно, Джейк, дай газ и прибери въздушните спирачки, но недей да увеличаваш тангажа.

— Но не се оставяй да цопнеш, докато чакаш колесникът да опре — добави Риъл.

Накрая заговори и Ричард Халдейн.

— Мога ли да ви кажа няколко думи, господа?

Скидмор и Маккой се приближиха към подполковника. Флап попита Джейк:

— Как да разберем, че ще получим команда за втори късно, щом сам РК-то не може да го предвиди?

— Човекът с лоста в ръка винаги носи отговорността — отвърна Джейк на навигатора. — Той е глупакът, който се е подписал за самолета.

След като Джейк и Флап оформиха журналите и на двата самолета, с които бяха летели тази нощ, Джейк попита навигатора дали не иска да пийнат по едно.

— Става. Имаш ли нещо за пиене?

— Малко. В каютата ми. Но по едно, после падам. Ще се видим след малко.

Десет минути по-късно Флап попита Джейк:

— Значи Скидмор не е трябвало да ни отпраща, дори ако кабелът на трето въже е могъл да се скъса, когато се закачим за него?

— Да. Точно така. От толкова близко минаването на втори кръг не е безопасно. От тази точка до кацането ти си обречен — като свиня на заколение. Ръководителят-кацане е длъжен да те приеме, независимо от всичко. Това е практическото приложение на теорията за по-малкото зло.

— Като свиня на заколение ли?

— Да. Кокошката снася яйца, има мисия. А свинята дава живота си — тя става жертва.