Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

В резултат на тази кратка история Джони Арбогаст разви навика да оглежда демпферите след всяко задействане. Тази нощ, след като нагласи машината за А-6, той забеляза нещо, което никога досега не беше виждал. Когато демпферите се прибраха обратно в цилиндрите след последното кацане, стоманеният кабел на единия се беше извил и излязъл с около шест инча от съединителната муфа, която свързваше края на кабела с буталото, подобно на градински маркуч.

Джони Арбогаст гледаше и не знаеше дали да вярва на очите си. Да, извивка.

Ако тази машина се претовари, кабелът може да се скъса точно тук, на извивката!

Джони взе в ръце микрофона, който висеше на гърдите му. Натисна бутона и изломоти:

— Номер три извън строя. Номер три не е готова.

— Какво? — обади се операторът от края на палубата, който вече беше съобщил на дежурния офицер на арестера, че всички машини са готови. Бе предал съобщението преди около половин, може би дори една минута.

— Номер три не е готова! — изрева Джони Арбогаст в микрофона си. — Полосата не е свободна!

И след това Джони постъпи така, както би постъпил всеки разумен човек: бързо свали наушниците и микрофона и хукна да се спасява.

Горе на пътеката около палубата операторът извика на дежурния:

— Номер три не е готова.

Офицерът все още беше на дясната ограничителна линия на полосата и не чу какво му каза операторът. Той погледна към приближаващия се А-6 и се наведе към моряка, който също гледаше през рамо към самолета. Самолетът беше почти над рампата.

— Полосата не е свободна! — крещеше морякът, опитвайки се да надвика нарастващия шум от двигателите на А-6.

Реакцията на офицера на арестера беше автоматична. Той свали пръста си от спусъка на ръкохватката и извика:

— Какво не е наред, по дяволите?

Над платформата на РК-то отвъд полосата за кацане зелената светлина, сигнализираща „чиста полоса“ угасна и се появи червена: „палубата не е свободна“.

Хю Скидмор съсредоточено наблюдаваше Интрудъра А-6, който почти бе достигнал рампата, когато с периферното си зрение забеляза червената светлина. Трябваше мигновено да вземе решение. Нямаше как да разбере защо палубата не е готова — знаеше само, че това е така. Можеше някой самолет да е излязъл на полосата или човек да е навлязъл в опасната зона... Можеха да се случат стотици неща и всички те бяха опасни.

Затова Хю Скидмор натисна червеното копче на ръкохватката си и включи червените мигащи светлини над топката. В същото време изрева по микрофона:

— На втори, на втори!

Блесналите светлини и радиосъобщението едновременно долетяха до съзнанието на Джейк Графтън. Реакцията му беше автоматична. Той даде докрай газ, обра въздушните спирачки и дръпна назад лоста за управление.

За разлика от буталните, реактивните двигатели не могат моментално да увеличават мощността: оборотите се увеличават с увеличаване на количеството гориво в горивните камери, което не може да става мигновено поради опасност от преобогатяване на горивната смес и откъсване на пламъка. А мощността зависи от оборотите. Тази нощ дърпането на лоста назад и постепенното увеличаване на мощността направи пропадането на А-6 по-полегато, след това го спря... на четири фута от палубата.

Ревящият самолет мина над третото въже с вдигнат нагоре нос, прибрани въздушни спирачки, с двигатели, излизащи на пълна мощност, но с висяща кука.

От позицията си близо до кърмата офицерът на арестера с ужас видя как куката докосна третото въже и след това закачи четвъртото. За миг самолетът продължи напред, а после сякаш замря във въздуха.

Борбата беше неравностойна: самолет с тегло осемнайсет тона се опитваше да издърпа кораб с тегло 95 000 тона. Корабът спечели. Самолетът падна като камък.

Когато прие командата за минаване на втори кръг, Джейк Графтън инстинктивно разбра, че вече е твърде късно. Корабът стоеше точно пред него, изпълвайки предното стъкло на фанара. Той запази оптимален ъгъл на атаката — по индикатора, дърпайки лоста назад и се опита да сгъне РУД-овете около упорите.

Джейк намери някак си копчето на СПУ-то, натисна го с левия си палец и изкрещя на Флап:

— Вдигни куката!

Но самолетът вече губеше скорост. Индикаторът на ъгъла на атаката показваше недостатъчна скорост и той хвърли поглед към циферблата на дублиращия прибор на таблото — тъкмо навреме, за да види как стрелката се движи в посока, обратна на часовниковата стрелка, към края на скалата.