Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Приготви три шест нула, А-6.

Независимо от количеството гориво в самолета, арестерът винаги се нагласяваше за максимално тегло на кацане, в случая с А-6 — за 36 000 паунда. Другият матрос — отляво, записа данните в дневника си и повтори по микрофона, който висеше на гърдите му:

— Приготви три шест нула, А-6.

Шефът — винаги старши офицер — седеше във високо кресло, заобиколен от големи бронирани прозорци. Той слушаше радиото и командите на застаналите зад него моряци и подсъзнателно отбелязваше съответствието им с това, което виждаха очите му и което чуваше от диспечера на подхода: че към топката лети А-6 с максимално тегло на кацане 36 000 паунда.

Отдолу, под полосата, в четирите машинни отделения на арестера стояха матроси, които бяха на връзка с Кулата. Всеки от тях завъртя по едно колело, с което механично настрои машината си за 36 000 паунда, и след това се провикна:

— Първа машина на три шест нула, А-6.

— Втора машина на три шест нула, А-6. И така нататък.

Когато четвъртият и последен машинен оператор докладва, че машината му е нагласена, матросът в Кулата извика:

— Всички машини готови, три шест нула, А-6.

Шефът прие рапорта.

На пътеката покрай полетната палуба зад острова, от дясно на полосата за кацане стоеше морякът, който привеждаше в изходно положение машините на арестера, след като се задействаха. Той също бе на връзка с Кулата и след като му докладваха за четвъртата машина, извика на дежурния офицер на арестера, който стоеше горе на палубата точно на дясната ограничителна линия:

— Всички машини готови, три шест нула, А-6.

Офицерът на арестера погледна към глисадата. Да, това беше А-6. Погледна напред към палубата. Полосата беше свободна. Нито един самолет не се подаваше извън ограничителните линии, нямаше хора. Той натисна спусъка на ръкохватката в дясната си ръка.

На двайсетина фута от платформата на РК-то, отляво на полосата, червената светлина угасна и се появи зелена. Дежурният РК тази нощ — Хю Скидмор — видя това и извика на останалите ръководители-кацане:

— Чиста полоса!

Те повториха:

— Чиста полоса!

Всичко това отне около петнайсет секунди. Корабът беше готов да посрещне кацащия А-6. Сега Джейк Графтън трябваше само да насочи самолета си към тясната ивица пространство, където го чакаше въже №3...

Опитваше се. Движеше лоста и ръчките като виртуоз. Навлезе в завихрянето зад острова. Самолетът се разтърси и пилотът даде газ, а след това бързо намали, веднага щом премина в спокойния въздух над рампата. Продължи, целейки се в малкото, дебело осемнайсет инча прозорче, над което чакаше третото въже. Осемнайсеттонният самолет се приближаваше със скорост 118 възела, с висяща зад основния колесник кука...

Хю Скидмор навлезе на пет фута в полосата за кацане. Той държеше до ухото си слушалки, свързани посредством дълъг кабел с корабното радио. Пред платформата му имаше монитор, към който Скидмор поглеждаше от време на време, за да се увери, че самолетът се насочва правилно за кацане. Той чуваше гласа на диспечера от подхода, можеше да чува и да говори с Джейк Графтън. Но нямаше какво да му съобщава. А-6 се движеше като по конец. Ето че се появи. Мина над рампата.

Когато колесникът се удари в палубата, жълтата топка се намираше точно в центъра. Тя изчезна от базите, Джейк даде докрай газ — и куката се закачи — като че ли всичко стана едновременно. Претоварването хвърли пилота и навигатора напред. Интрудърът А-6 се закова на място само след двеста и шейсет фута.

Той се тресеше, опънал до край въжето на арестера. Джейк даде двигателите на малък газ и реакцията на въжето тласна самолета назад.

Стартьорът вече беше на двайсет фута навътре в полосата и сигнализираше с палките си на пилота да вдигне куката. Когато видя, че куката на самолета се вдига, той описа широк кръг с едната палка. Това беше сигнал за оператора на арестера, който стоеше на пътеката до полетната палуба, да приведе машината в изходно положение.

Матросът се подчини: хвана лоста за машина номер три и го натисна. Тъй като лостът беше свързан с хидравличния клапан на машината посредством жица, дълга триста фута, натискането му изискваше известно усилие. Когато лостът с дължина цял ярд бе на достатъчно разстояние от преградата, матросът скочи върху него с цялата си тежест, за да го смъкне надолу под ъгъл 90 градуса.

А-6, който току-що беше кацнал, вече напускаше полосата с прибрани криле. Преди опашката на самолета да пресече ограничителната линия, операторът на третата машина каза: „Заредено“, матросът слезе от лоста и го остави да се върне на място. В този момент сигналистът от Кулата се обади: