Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Приготви две седем нула А-7.

На платформата на РК-то Хю Скидмор се наведе към помощника си — тази нощ това беше Риъл Маккой.

— Дай му о’кей на трето въже. На финала излезе малко в ляво. Маккой записа набързо в джобния си дневник следното: „511 ОК3 (ФМЛ)“.

След това двамата насочиха вниманието си изцяло към приближаващия А-7 и зачакаха сигнал, че палубата е чиста.

Второто катапултиране мина добре. Беше тъмно като в рог. Джейк тримува самолета на 1200 фута височина и по команда от диспечера пое по дългата. Задържа скоростта на 250 възела, докато диспечерът не му каза да спуска механизацията 15 15 механизация — всички подвижни плоскости по крилото, които променят формата, площта или кривината му и в резултат на това — подемната сила и челното съпротивление . Пилотът започна и в същото време получи команда да изпълнява третия завой. Наложи се да променя конфигурацията в завой: едновременно да намалява скоростта и отново да тримува, като се опитваше да се задържи на необходимата височина. Загуби сто фута и Флап незабавно отбеляза това.

Джейк нищо не каза, просто продължи да се занимава със самолета. „Това е то висшата лига. Трябва да умееш всичко и да го правиш добре. Флап има право да се обажда.“

Скъсеният заход го завари неподготвен, когато излезе на глисада. Тайната на добрия заход е добрият старт по глисада, а Джейк не успя да го направи. Нямаше достатъчно мощност и това предизвика слизане отдолу. Когато отново вкара топката в центъра, скоростта му избяга. Той не беше я оправил съвсем и навлезе с недостатъчно газ във вихрите зад острова. Пилотът увеличи мощността. Оказа се недостатъчно. Топката остана малко ниско, когато колесникът докосна палубата.

— Задоволителен на второ въже — каза Джейк на Флап, когато освобождаваха полосата.

Старшина трети клас Джони Арбогаст обичаше работата си. Той отговаряше за трета машина на арестера. Тя беше най-натоварената и следователно изискваше най-много грижи. И все пак Джони Арбогаст обичаше тази машина.

През пролетта, в един ленив дъждовен ден в пристанището командирът му бе изчислил колко енергия погасява една машина при кацане на Ф-4 „Фантом“. Доколкото Джони си спомняше, излезе девет милиона фунтофута 16 16 Английска мярка за работа; един фунтофут = 0,13825 килограмометра — бел. пр. . Девет милиона са много, каквото и да си говорим. Но, човече, тези самолети караха машината да пее!

Както и да я погледнеш, машината на арестера беше гениално изобретение. Джони Арбогаст беше момчето, което управляваше третата машина на „Колумбия“, и това си беше факт. Така поне му се струваше на него, син на заварчик от Котула, Тексас, който трябваше да се бори за всичко в своя живот.

Машината се състоеше от огромно хидравлично бутало, което се намираше във вътрешността на стоманен цилиндър с диаметър близо трийсет инча, поставен напречно на корабния кил. Дългият почти петдесет фута цилиндър с бутало стоеше в огромна стоманена рамка. Около буталото бяха намотани два кабела, дълги хиляда и двеста фута с дебелина едно цяло и пет осми от инча, усукани от стоманени нишки. Тези два кабела минаваха през макари, поставени в двата края на бутало, и го натискаха в цилиндъра, предавайки енергията на самолета, уловен на полетната палуба над главата на Джони. Количеството течност — чист етилен гликол или антифриз, — изтласквано от буталото извън цилиндъра през регулируема бленда, контролираше спирането на самолета. Джони нагласяше блендата за всяко кацане по заповед от Кулата.

За да бъде поддържано постоянно напрежение на въжето, когато самолетът на полетната палуба го опъва, двата му края бяха захванати за два демпфера, които сработваха едновременно. Тези бутала с дължина петдесет фута, поставени в цилиндри с диаметър около дванайсет инча, обираха хлабината в задния свободен край на машината, като по този начин държаха въжето постоянно опънато в системата.

Когато за пръв път се появи на борда на „Колумбия“, Джони остана впечатлен от историята, която му разказа командирът, за това как по време на арестиране единият демпфер скъсал крепителният си болт. Освободилият се демпфер, голям колкото телеграфен стълб, пробил алуминиевата преграда на машинното отделение, излязъл в коридора на ниво 0-3 и разсякъл на две един моряк, който отивал на обяд. Стоманеният кабел на демпфера минал като коса през преградите на дузина офицерски каюти, сякаш били от хартия. Демпферът се завъртял на 180 градуса и се върнал в машинното отделение, като се забил в машината като огромно копие. Из отделението се разхвърчали макари. Върху оператора се посипали късове разтопен метал. Всичко станало за около секунда и половина. За щастие самолетът на полетната палуба бил спрял, преди освободилият се кабел да се измъкне изцяло от машината, но машинното отделение било опустошено, а операторът бил откаран в лазарета в критично състояние.