Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

В този миг се сгромолясаха от четири фута на палубата.

Ударът силно блъсна главата му напред, залепи го за седалката и го зашемети.

Джейк вдигна глава и опита да фокусира погледа си. Обзе го вледеняващ ужас. Спряхме ли? Или ще паднем от палубата? Замаян и уплашен до смърт, той не беше в състояние да види приборите в кабината и инстинктивно потегли лоста за осем градуса тангаж, като остави двигателите да работят на пълна мощност.

Старши ръководител-полетите избухна по радиото.

— Исусе Христе, защо го прати на втори толкова късно?

На платформата на РК-то Хю Скидмор едва успя да намери копчето на микрофона си, докато наблюдаваше безплодните усилия на А-6, който опъваше четвъртото въже с двигатели на пълна мощност. По някакво чудо самолетът бе останал цял-целеничък. Тук, на сто ярда зад двете реактивни сопла, шумът бе страхотен без защитен шлем: от оглушителния рев чак вътрешностите му се тресяха.

Без да дочака отговор от Скидмор, Шефът кресна по радиото на Джейк Графтън:

— Уловихме те, момче. Отнеми тия двигатели!

Изминаха дълги секунди, преди пилотът да се подчини. Накрая, след като го направи, Шефът се сети за Скидмор:

— РК, ако някога отново пратиш самолет на втори кръг толкова близо до този проклет кораб, аз лично ще дойда и ще хвърля глупавия ти задник зад борда. Разбра ли ме, безмозъчно копеле?

Скидмор овладя гласа си.

— Палубата не беше свободна, Шефе.

— По-късно ще се разправяме. Отпрати следващия на втори, за да успеем да откачим тоя разнебитен А-6 и да почистим лайната от кабината.

Самолетът, който се готвеше за кацане, беше още на половин миля от кораба, но Скидмор се подчини и включи червените светлини за минаване на втори кръг. След това чу, че двигателите на закачилия се на въжето А-6 заглъхват — пилотът беше затворил стоп-крановете.

Дежурният на арестера вече беше събрал хората си на палубата. Те разглобяваха машина номер три. От тук нататък кацанията щяха да се правят само с три машини.

Скидмор се обърна към Риъл Маккой.

— Мисля, че аз ще опера пешкира.

Маккой продължаваше да гледа напред към А-6. Момчетата с жълтите ризи закачаха предния колесник на самолета за влекач. Той се обърна към Скидмор, който го гледаше в лицето.

Трябваше да каже нещо.

— Изглежда, че Шефът е станал с гъза нагоре. Скидмор кимна към кърмата.

— Мислех, че ще успее. Не предполагах, че е толкова близо.

— Е...

— О, по дяволите!

Джейк Графтън разтриваше врата си в служба „Движение“ — помещението под острова, откъдето се управляваше движението на всеки самолет на кораба. До него стоеше Флап Ле Бо. Някой се обаждаше на дежурния — най-вероятно човек от Оперативния контрол. Диспечерът слуша известно време, след това се наведе към Джейк и каза:

— Необходими са ти още две кацания. Злополуката ти беше четвъртото.

— Да.

— Ако се чувстваш готов, ще ти дам друг самолет и ще можеш да направиш последните си две кацания. А можеш и да изчакаш, докато пристигнем на Хаваите, където отново ще проведем цялата нощна подготовка. От теб зависи. Как предпочиташ?

Джейк попи с ръкав потта от челото и очите си.

— А може ли утре вечер? — попита той.

— Капитанът няма да държи кораба тук, близо до брега, само заради един пилот. Трябва да се отправим към Хаваите.

Джейк кимна. Основателна причина. Той разкърши рамене и бавно завъртя глава.

Страхът си беше отишъл. Е, добре — паниката. Но беше свършила. Още изпитваше последиците от адреналиновия шок, но това бе нормално.

— Добре съм — каза пилотът на дежурния, който се обърна да предаде съобщението.

Флап дръпна Джейк за ръкава.

— Не си длъжен да го правиш тази нощ. Сега няма война. Няма никакво значение дали ще зачетеш тази нощ или след седмица на Хаваите.

Джейк го погледна. Лекомисленото конте и непукист, с когото бе летял досега, го нямаше. Човекът до него беше сериозен, наблюдателен, интелигентен и се владееше напълно. Сигурно това беше легендарният Флап Ле Бо.

— Мога да се справя. Ти добре ли си?

— Добре съм, ако и ти си добре.

— Аз съм добре.

— Днес ти досаждах, само за да видя дали можеш да издържиш на малко напрежение. Видях, че можеш. Не си длъжен да доказваш нищо на никого.

Джейк поклати отрицателно глава.

— Трябва да опитам сега, за да знам следващия път, че мога да го направя.

На лицето на Ле Бо се появи следа от усмивка. Той едва забележимо кимна и се обърна към дежурния.

— Кой самолет ще ни дадат, диспечер? Попитай кратуните от четвърто и им кажи да донесат тук техническия дневник.