Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— 511, три четвърти миля, докладвайте топката.

Пилотът погледна през предното стъкло. Ето я топката — в центъра между зелените бази. Курсът изглеждаше добър. Джейк включи микрофона и каза:

— 511, топка на Интрудър, 6,0.

Отговори му Скидмор — дежурният ръководител-кацане:

— Прието, топка. Изглеждате добре.

Топката се виждаше заедно със зелените хоризонтални бази. Когато бялата топка излезеше над базите, самолетът се намираше над глисада. Ако отидеше под тях, самолетът летеше ниско. Ако беше прекалено ниско, топката ставаше червена, кървавочервена — ясно предупреждение за неизбежна гибел, ако самолетът веднага не се качи на глисада. Задният край на кораба — рампата — беше в зоната на червената светлина и срещата с нея би била фатална за всеки.

Но колкото и важно бе да се поддържа точно глисадата, още по-важен бе правилният курс. Полосата за кацане беше 115 фута широка, а разпереността на крилете на А-6 — 52. Краищата ѝ бяха очертани от ограничителни линии, с наредени зад тях самолети. Носовете им и от двете страни стигаха почти до ограничителните линии. За да приземиш самолета, трябваше буквално да се промъкнеш в пролуката между спрените самолети.

Джейк трябваше внимателно да следи приборната скорост. Индикаторът на ъгъла на атаката много му помагаше. Беше нагласен така, че пилотът да го вижда, докато следи сигналите за направлението и глисадата. Всяко отклонение изискваше незабавна реакция от него, защото се отразяваше на вертикалната скорост и по този начин му пречеше да държи топката между базите. Недостатъчната скорост при прелитане над рампата беше коствала живота на мнозина авиатори от Флота.

Топката, направлението, ъгълът на атака — докато приближаваше кораба, очите на Джейк бяха в непрекъснато движение. В непосредствена близост пилотът се концентрира изцяло върху направлението и топката. Когато мина над рампата, той закова топката в средата — до опирането.

Колесникът се удари в палубата и носът се тръсна надолу. Джейк Графтън обра въздушните спирачки и незабавно премести ръчките напред до упорите. Ръководителят-кацане крещеше по радиото: „На втори, на втори, на втори!“, в случай, че пилотът забравеше да даде газ или да потегли лоста преди ръба на палубата.

Джейк не забрави. Двигателите работеха с пълна мощност, когато Интрудърът се откъсна от палубата и отново потъна в мрака на нощта. Джейк задържа лоста назад, докато тангажът достигна десет градуса и се увери, че вертикалната скорост е положителна. Самолетът изкачваше. Колесник. Скоростта премина 185 възела — предкрилки и задкрилки.

А сега следваха шестте кацания.

Диспечерът му нареди да заеме 1200 фута височина и го обърна по дългата страна — обратно на курса на кораба. Скоростта се стабилизира на 220 възела. Джейк се протегна към лоста за куката и го дръпна. Куката се спусна.

Диспечерът го бе насочил така, че да излезе на финала на осем мили. Това беше добре. Веднага щом изправи от завоя, Джейк спусна колесника и задкрилките. Отново се концентрира изцяло върху скоростта и височината, беше заковал радиала от ТАКАН-а и тримува самолета, докато бе необходимо той само да му помага с леко побутване на лоста, за да парира въздушните вихри и течения. Това беше прецизното пилотиране, всяка небрежност можеше мигновено да доведе до фатален край.

— 511, наближаваш глисадата... 511, на глисада... три четвърти миля, докладвай топката.

— 511, топка на Интрудър, 5,6.

Дълбоко във вътрешността на кораба, в командния пункт, един моряк със слушалки на главата записа с мек жълт молив на плексигласовата дъска пред себе си „5,6“ и времето. До цифрите стоеше надпис, който гласеше: „Графтън, 511“. Морякът пишеше отзад напред, за да могат началник-смяната, командирът на авиоотряда и другите наблюдатели, седнали мълчаливо от другата страна на дъската, да разчитат буквите и цифрите. Те наблюдаваха мониторите и от време на време поглеждаха към дъската.

Мониторите показваха картина от камерата, инсталирана на оста на полосата и насочена назад и нагоре по глисадата. В този момент на екрана се видяха светлините на А-6 на Джейк, точно върху кръста, с който се показваше идеалното положение по курс и глисада. С приближаването на самолета светлините станаха по-отчетливи.

Горе, на върха на острова се намираше Кулата — царството на старши ръководител-полетите. Сега в малката му империя беше много тихо, защото целият въздушен трафик се контролираше по радиото от командния пункт, но двамата матроси, застанали зад стола на Шефа, бяха заети. Единият държеше бинокъл, фокусиран на глисадата. Той видя приближаващия се Интрудър, идентифицира го и монотонно издекламира: