Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

А-7, който стоеше на катапулта пред Джейк, имаше проблем със стойката на носовия колесник. Край носа се водеше малко съвещание, но като че ли нищо не можеха да направят.

Джейк отново погледна небето. Бързо потъмняваше.

Той механично си припомни какво трябва да направи, ако катапултирането се окаже неуспешно — в случай, че катапултът не придаде на самолета достатъчна скорост за излитане. След това се прехвърли на двигателите. Докосна с пръст бутона за аварийно изхвърляне на подвесните резервоари, прокара ръка по РУД-овете и се протегна към ръчката за турбината. Всяко движение трябваше да бъде бързо и сигурно — нямаше място за несръчност, за мислене какво точно трябва да се направи. Трябваше да действа инстинктивно и безпогрешно.

Отпред още се занимаваха с А-7. Хайде, момчета!

Чувстваше, че плановете му се осуетяват. Полагаше му се този „розов полет“. И ако момчетата не спазят графика, щеше от първия път да е като с вързани очи в бункер за въглища.

— Става доста тъмно — за негово огромно неудоволствие отбеляза Флап.

Пилотът хвърли поглед към събралите се под носа на Корсеъра хора и нетърпеливо се намести на седалката си.

— И все пак защо остана във Флота?

Ама че дрънкало е този Ле Бо!

— Щото ям лайната с лъжица — сепнато отговори Графтън.

— Да, виждам, че ти харесва. Колкото до мен, аз съм прекалено тъп, за да направя кариера навън. Или Морската пехота, или нищо. Обаче ти изглеждаш по-умен от мен, та затова те питам.

— Затвори си кречеталото, а?

Джейк удари с юмрук по командното табло и се обърна към дузината мъже, които се въртяха около Корсеъра.

— За Бога, изстреляйте го или го махнете от катапулта. До утре ли ще висим тук?

Появи се боцман Мулдовски. Той започна да крачи по палубата и гневно да жестикулира. Махнете го! Махнете го от катапулта.

Така и стана. Корсеърът освободи катапулта и Джейк намести Интрудъра на мястото му. Хидравличното бутало с удар обра луфта на совалката, пилотът освободи спирачките, даде излетен режим, хвана се за катапултната ръкохватка, провери органите за управление, предкрилките и задкрилките, след това параметрите на двигателите...

Време е.

Джейк включи светлините — нощния еквивалент на знака за дежурния на катапулта. Намествайки глава на облегалката, видя как Флап показа среден пръст на Мулдовски.

Дум!

Претоварването ги залепи към седалките и Джейк изкрещя по СПУ-то:

— Йе-е-е!

Вече бяха във въздуха. Все пак хванаха „розовия“ полет! Е, не съвсем, но достатъчно розов.

Двигателите работят, предупредителните светлини не светят, тангаж осем градуса — погледът му машинално обхвана всичко това, докато се протягаше към лоста за колесника, за да го дръпне нагоре.

С прибирането на колесника самолетът постепенно набра скорост и пилотът се обади по радиото:

— Боен Ас 511, след излитане.

— Прието, 511 — обади се диспечерът, седнал пред огромния радарен екран в командния пункт, дълбоко във вътрешността на кораба.

— Набирайте шест хиляди в този курс. Искам да направите зона на радиал 12 12 радиал — пеленг на самолета спрямо дадената отправна точка, в този случай кораба едно три пет. Начало на захода за вас — седемнайсета минута.

— 511, направо в набор на шест, после зона на радиал едно три пет до седемнайсета.

Джейк премести левия си палец от бутона на предавателя върху СПУ-то и отвори уста да смъмри Флап заради жеста му към боцмана, но навигаторът го изпревари:

— Гооосподи, за малко да катапултирам при излитането! Какъв, по дяволите, беше този рев, дето го нададе?

— Аз...

— Проклет глупак! Бях на косъм от катапултирането! Можех да се удавя! Ако корабът беше минал отгоре ми, нямаше да си толкова щастлив. Да крещиш по СПУ-то като дива котка, на която са опарили задника — това е най-тъпото нещо, което някога...

Джейк Графтън изчака предкрилките и задкрилките да се приберат, след това се протегна и рязко дръпна куплунга от маската на Флап.

Тишина. Божествена тишина.

Проклет да си, скапаняко Доновън! Върви по дяволите!

Нощта се спусна бързо. Светът свършваше до стъклото на фанара. Светлините на върховете на крилата слабо осветяваха тъмнината, но Джейк трябваше да обърне глава, за да обхване с поглед стреловидните крила, а точно сега нямаше голяма възможност да се оглежда. Летеше по прибори: следеше стрелката на ТАКАН-а 13 13 ТАКАН — система за близка навигация, която се използва от военната авиация да сочи накъдето трябва, стрелката на вертикалната скорост да не мърда, компасът — също, крилете да са хоризонтални. Всичко това изискваше повишена концентрация. След пет минути пилотът реши, че му стига, и се протегна към автопилота. Той отказа да се включи.