Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Джейк занемя. О’кей беше за отличен. Той мислеше, че е направил пет или шест, но девет? За да прикрие учудването и задоволството си, пилотът нацупено каза:

— Задоволително ! Писал си ми задоволително ? На кое?

Скидмор отново прегледа бележника си, после шумно го затвори.

— На седмото. Когато летеше към четвъртия, капитанът дозави срещу вятъра, ти удължи ненужно и слезе ниско. Освен това излезе от ляво на правата.

Той сви рамене и се усмихна.

— Следващия път ще се стараеш повече, нали?

Скидмор отиде да направи разбор и с майора, но Маккой остана.

— За Бога, Риъл, тук сте големи скъперници.

— По-добре се стегни, съкафезник.

— Какво си направил, та да заслужиш плаване с Морската пехота? Да не си се изпикал в купа за пунш?

— Нещо такова — неясно отговори Риъл Маккой, после се отдалечи с небрежна походка.

След обяд Джейк отиде в каютата да разопакова багажа си. Когато вече беше прибрал и сгънал повечето си неща, влезе Маккой, остави наушниците на масата и се тръшна на леглото.

— Аз хвърлих един цивилен през една витрина — каза Джейк на ръководителя-кацане. — А ти какво си направил?

Маккой въздъхна, отвори очи и се втренчи в Графтън.

— Предполагам, че ще го разкажеш на целия кораб.

— Опитай.

— Е, добре, спечелих прекалено много пари. Разговорих се за това с момчетата. Накарах ония от Личен състав да ми напишат молба за напускане. Но преди да успея да я пусна по етапния ред, шкиперът ме привика. Каза ми, че богато копеле като мен трябва да си брои парите на големия сив кораб.

— Много пари? Никога не съм чувал за подобно нещо. Да не си обрал лавката?

— Не. Нищо подобно.

Маккой стана, въздъхна и потри лицето си с ръка.

— Не. Просто играех на борсата.

— На коя борса?

— Борсата.

Той видя изражението на лицето на Джейк и възкликна:

— Исусе Христе! На стоковата борса? Никога досега не съм познавал някой, който да притежава акции.

— О, за Бога...

Маккой се изтегна и въздъхна.

— Добре, както и да е, колко пари си спечелил?

— Ще разкажеш на всеки задник на този кораб, Графтън. Това е изписано на глуповатото ти лице.

— Не, няма. Честна дума. Колко?

Маккой мрачно изгледа новия си съквартирант. Накрая каза:

— Ами през последните пет години успях да спестя около шестнайсет хиляди, които превърнах в сто двайсет и две хиляди триста трийсет и девет долара. Във всеки случай толкова бяха при приключването на операциите вчера в Ню Йорк. Разбира се, няма как да разбера какво е станало на борсата днес.

— Естествено — съгласи се Джейк, доста впечатлен. Той подсвирна при мисълта за 122 хиляди долара, след това каза:

— Слушай, имам спестени няколко хиляди. Може би ще ми помогнеш да ги инвестирам.

— Заради това съм тук, на този кораб, с тия кратуни! Всички момчета в стаята за инструктаж ми искаха съвет за инвестиции. Всички четяха „Уолстрийт Джърнъл“ и говореха за лихвени проценти, коефициенти и за това колко коли ще продаде „Крайслер“. Шкиперът прахоса сума пари.

Маккой тъжно поклати глава.

— Е, станалото — станало. Сега вече нищо не може да се направи.

И той отново погледна към Джейк.

— Разкажи ми за онзи тип, когото си хвърлил през витрината.

След като изчерпаха темата, Джейк пожела да научи повече за офицерите в ескадрилата.

— Типични морски пехотинци — заключи Риъл Маккой с изражение на примирение, след като бе прекарал в тази компания цели три седмици. — Струва ми се, че са три месеца. Това ще е най-дългото плаване в живота ми.

— Колко са участвали във войната?

— Всички в ескадрилата, с изключение на двама или трима баровци, са били поне на едно плаване до Виетнам. Може би половината са участвали в две и повече. А шест или осем души са били взводни командири във Виетнам, преди да отидат в школата за летци. Твоят навигатор — Ле Бо — е бил в разузнаването на Морската пехота.

Графтън се стъписа. Ле Бо? Фукльото от Сан Диего?

— Не ме ли будалкаш?

— Кълна се. В разузнаването. Бил е зад фронтовата линия, ял змийско месо, организирал засади и убийства. Да. Това е Ле Бо — жива легенда в Морската пехота. Има повече награди от Оди Мърфи. Обаче никога не се фука.

Лицето на Джейк поруменя, когато си припомни несвързания монолог на Флап в кабината. И тази несръчност и некомпетентност, която излъчваше видът му сутринта!

Забелязал изражението му, Маккой продължи:

— Един Господ знае защо Морската пехота го е направила навигатор. Върнал се във Виетнам с ескадрила А-6. Два пъти са го улучвали. Първия път — на финала в Да-Нанг. Минал през главния вход с парашута на рамо. Вторият път обаче било друго. Пилотът му бил улучен в главата и Ле Бо катапултирал някъде близо до границата с Лаос или в Камбоджа — не знам. Във всеки случай, никой не чул нищо за него. Абсолютно нищо, макар че го търсили, и то усърдно. След седемнайсет дни, а може би и повече, един патрул се натъкнал на него посред джунглата, в най-затънтеното място. Той ходел гол-голеничък, целият в кал и листа и носел със себе си само нож. Ловял жълтури и ги изкормвал. Върнал се с цял товар трофейно оръжие, което успял да скрие.