Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

По изражението на лицето Маккой виждаше, че Графтън хич не е щастлив.

— Това още не е всичко, Джейк — продължаваше Риъл. — Най-забавното е, че Ле Бо не искал да го спасяват. Казаха ми го двама души, затова предполагам, че има нещо вярно. Не искал да се връща, защото прекалено много се забавлявал . Пехотинците от патрула почти трябвало да го вържат.

— Боже, защо се падна на мен?

— Последният му пилот не беше на нужното ниво — обясни Маккой, — поне според Ле Бо. Имаше проблеми с кацането. Не беше опасен, но особено нощем доста играеше на глисадата. Може би щеше да се оправи, а може би — не. Но Ле Бо не му даде никакъв шанс. Отиде направо при шкипера, а шкиперът отиде при командира на авиоотряда и преди още да се опомни, момчето беше преместено.

— Ле Бо ли уреди това?

— Явно за тях е идеалният морски пехотинец. Съвсем наскоро го предложиха за повишение в чин майор. Всички го уважават и почитат. Чак ми се гади. Почакай да видиш как тия закоравели стари пушки говорят с него, като учениците с Исус. Ако доживее, един ден ще стане командващ, помни ми думата.

— Чужденци на чужда земя — промърмори Джейк, като имаше предвид себе си и Маккой.

— Нещо такова — съгласи се Риъл.

Той свали летателните си обувки и грижливо ги постави на пода.

— Това плаване ще бъде истинско приключение — кисело добави ръководителят-кацане.

— Аха.

— След около час ще има събиране на всички офицери в стаята за инструктаж. Аз ще подремна малко. Събуди ме, моля те.

— Добре.

Маккой се обърна и след малко задиша дълбоко.

Джейк изгаси лампата над главата си и остави да свети само настолната лампа — малка десетватова „светулка“. Той наклони стола си назад, към металното шкафче за обувки на Маккой и вдигна краката си на масата.

Джейк изсумтя при мисълта за Ле Бо, но мислите му скоро се насочиха към Кали. Лекото люлеене на кораба му действаше успокояващо. След няколко секунди главата му се килна напред и той потъна в сън.

Шкипер на ескадрилата беше подполковник Ричард Халдейн. Той беше нисък напет мъж с изпъкнали гърди и късо подстригана черна коса, която бе започнала да побелява. В тази затворена общност на кадрови военнослужещи неговото поведение и обноски внушаваха респект. След събирането, на което в претъпканата с непознати лица задушна стая се обсъждаха досадни административни въпроси, подполковникът отведе Джейк настрана и го помоли да седне на стола до него.

Халдейн държеше в скута си досието на Джейк.

— Снощи нямахме възможност да поговорим, господин Графтън, но добре дошъл на борда. Радваме се, че имаме човек с вашия опит.

— Благодаря, сър.

— Ще ви зачислим в Оперативния отдел. Мисля, че там вашият опит ще ни бъде от най-голяма полза.

— Слушам, сър.

— Искам, докато плаваме към Хаваите, да съставите цикъл от лекции от Инструкцията за полети.

Инструкцията беше библия за всеки пилот на самолетоносач. В нея бе регламентирано всичко, до най-незначителния детайл, от експлоатацията на палубната авиация.

— Ние провеждахме такива лекции няколко пъти, докато подготвим това плаване — продължаваше подполковник Халдейн, — но аз бих искал отново да разгледате с нас тази книга в детайли. Искам да споделите с нас всичко, което знаете за полетите на А-6 от самолетоносач. Мислите ли, че ще можете да се справите?

— Да, сър.

Ричард Халдейн едва забележимо кимна. Дори когато седеше, той излъчваше властност. Джейк леко се изправи на стола си.

— От досието ви разбирам, че имате богат боен опит — бомбардиране на наземни цели, но такъв опит притежават повечето офицери в тази стая. — Единични задачи денем и нощем, известно количество атаки в състава на група и авиоотряд, както и много полети на танкер.

— За съжаление нашият боен опит няма да ни помогне много, ако започнем война с руснаците, които са най-вероятният ни противник.

Тази забележка изненада Джейк. Той се опита да запази лицето си безизразно. Халдейн продължи:

— В една война с руснаците ние вероятно ще участваме в морски операции — нашите кораби срещу техните. Мистър Графтън, как бихте атакували съветска ракетна фрегата?

Джейк отвори уста, след това я затвори. Почеса се по главата, накрая каза:

— Не знам, сър.

Истината беше, че той нито веднъж досега не беше се замислял за това. Докато Джейк се подготвяше за летец, докато се обучаваше на А-6, както и през трите години, които прекара в ескадрила на ВМС, войната във Виетнам беше в разгара си. Всички цели бяха на сушата.