Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Джейк се нареди на опашка за втори катапулт, проверявайки положението на колесника, задкрилките, горивото, а после, като следваше сигналите на мъжа с жълтата риза, приближи самолета до совалката. Джейк вършеше познати неща — неща, заради които беше готов да понесе дори бръщолевенията на Флап.

Даде газ... козирува — и хоп! — всичко отначало. Този път Джейк остави колесника и задкрилките спуснати. Продължи напред, докато не се размина с майора, който вече беше на дългата.

Джейк започна първия. Самолетът навлезе в сноп светлина и топлина заля ръцете и краката му. Той широко се усмихна под кислородната маска.

След като направи четири кацания, Джейк получи заповед да сгъне крилата и да спре до острова с работещи двигатели, за да зареди самолета с гориво — „гореща“ зарядка. Той вдигна фанара и свали кислородната си маска. Лицето му беше мокро от пот. Пилотът избърса влагата и се загледа в самолетите, които захождаха.

Флап Ле Бо също седеше, гледаше и най-после мълчеше.

Божествена тишина. Чуваше се само ревът на реактивни двигатели на излетен режим, грохотът на катапултите и от време на време някоя остра реплика по радиото. Полетната палуба на самолетоносача бе най-шумното място на света, но все пак беше толкова приятно без дърдоренето на Флап.

След няколко минути Джейк вече имаше 6 500 паунда гориво. Той даде сигнал за прекратяване на виолетовите ризи — рязко движение на ръката пред гърлото си. Сложи си маската, затвори фанара, освободи стоянъчната спирачка, включи управлението на носовия колесник и леко даде газ, следвайки сигналите на стартьора. И отново се нареди на опашка пред катапулта...

Всичко свърши прекалено бързо. Джейк изпълни десетте задължителни дневни кацания и отново получи право да лети денем на самолетоносач. Той остави самолета на площадката до четвърти асансьор и слезе на палубата с шлема на глава. След като размени няколко думи с техника на самолета, Джейк слезе по стълбата на пътеката край полетната палуба, след това тръгна по първия коридор, който водеше на ниво 0-3 — първото под полетната палуба.

Флап Ле Бо вървеше след него.

— Тази сутрин се справи добре, господин Ас — отбеляза той.

— А ти не.

Джейк се спря и застана с лице срещу навигатора.

— Я повтори!

— Моята осемдесетгодишна баба би свършила по-добра работа от теб днес на дясната седалка.

— Целуни ми шоколадовия задник, господин Ас. Не съм ти искал мнението.

— Обаче ще го получиш. Ти летя с мен. Аз очаквам от навигатора да ми помага в управлението на самолета, да е наблюдател, да чете контролните карти.

— Исках просто да видя дали можеш...

— Мога! Докато си седеше с палец, заврян в гъза, и ме отегчаваше до сълзи с историята на нещастния си живот, можеше поне да провериш работата на компютъра и радара. Ти дори не го включи на режим! Никога повече не ми излизай с тоя номер!

Флап доближи лицето си на инч от Графтън.

— Няма да приема никакви обиди от Флота, моряк. По-добре да си изясним нещата тук и сега.

— Ле Бо, не знам кой от нас е старши, а и пет пари не давам за това. Но в кабината аз съм командир. Ти ще си вършиш работата добре и професионално — по този въпрос няма две мнения. Ако не го правиш, кариерата ти в Морската пехота много бързо ще отиде в лайната. И дори да далдисаш, няма да я спасиш.

Флап отвори уста да отговори, но Джейк Графтън му се озъби:

— Не ме предизвиквай.

С тези думи пилотът се обърна и се отдалечи, като остави Флап Ле Бо да гледа след него.

Когато Джейк се изгуби от поглед, Флап се усмихна. Кимна няколко пъти, прокара ръка през косата и оправи прическата си.

— Флап, човече, тоя става — каза си той. — Наистина става. Навигаторът тихичко се изсмя.

Джейк стоеше в дъното на стаята за инструктаж и попълваше техническия журнал на самолета, когато в стаята влязоха ръководителите-кацания на авиокрилото и на ескадрилата А-6. Джейк познаваше човека от А-6. И той беше пилот от Флота, изпратен насила, като Джейк, в Морската пехота за „обмяна на опит“. Викаха му Риъл Маккой и по ирония на съдбата беше новият му съквартирант. Миналата вечер Джейк не научи малкото му име, защото РК-то се прибра пиян, представи се като Риъл Маккой и падна по очи на леглото си.

— Графтън — започна по-старшият, като гледаше бележките си, — ти имаш о’кей.

Казваше се Хю Скидмор.

— На простартирането — о’кей, после девет пъти — о’кей, и веднъж задоволително. Всичките на трето въже — внимавай, че ще го протриеш това въже, момче.