Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Дежурният на катапулта се наведе рязко напред и докосна с дясна ръка палубата.

Един, два удара на сърцето — и катапултът се задейства. Ускорението беше страхотно.

Йе-е-е! След две и половина секунди всичко свърши. Предната част на кораба изчезна под носа на самолета и той се понесе над блестящия океан.

Джейк тримува, като остави носа да отиде на осем градуса, и се протегна към лоста на колесника. Премести го нагоре и огледа приборите: авиохоризонта — за тангажа, висотомера — осемдесет фута, и нагоре, вариометъра — положителна вертикална скорост, скоростомера — 150 възела приборна, расте, предупредителни лампи — няма. Той прие цялата тази информация, като отбелязваше данните някъде в подсъзнанието си, и съпостави всичко, докато самолетът набираше скорост и височина и се отдалечаваше от кораба.

Щом колесникът се прибра и заключи, Джейк се зае с предкрилките и задкрилките. Добре вървят. Скоростта продължаваше да нараства. Той прекрати изкачването на петстотин фута и премести тримера на пикиране. Двеста и петдесет възела, триста, триста и петдесет... скоростта растеше...

За свое удоволствие Джейк забеляза, че Флап Ле Бо седи изправен на катапултната седалка, стиснал ръце в скута само на няколко инча от ръчката за катапултиране между краката си.

На 400 възела Джейк отне от газта. Далекомерът показваше почти пет мили и пилотът рязко потегли лоста, отпускайки лявото крило и отново даде газ. Стремително се отдалечиха от океана. Джейк огледа небето в търсене на самолета, който бе изстрелян две минути преди тях.

Трябваше да изгори четири хиляди паунда гориво — не, сега вече само три — преди да го повикат за първото му кацане след около петнайсет минути.

Пилотът намали газта, достигайки пет хиляди фута и започна да кръжи на пет мили от кораба със скорост 250 възела.

Флап шумно въздъхна по СПУ 9 9 СПУ — система за връзка между пилотите в самолета -то и каза:

— Катапултирането беше приемливо, Графтън. Приемливо. Личи си, че си го правил веднъж-дваж и не си забравил как става. Това ме радва. Стопля ми сърцето.

От другата страна на кораба се виждаше майорът, който се намираше на същата височина и също кръжеше на пет мили. Джейк увеличи наклона, за да прелети над кораба и да го застигне.

— За малко да отида във Флота — сподели Флап, — но се опомних навреме и отидох в Морската пехота. Това е истинската армия, най-добрата в света. Колкото до Флота... е, най-доброто, което може да се каже за вас, момчета, е, че се стараете, поне през повечето време.

Той продължаваше да говори, докато Джейк се приближи и се престрои в пеленг до майора. Даде малко ляв крак, за да вижда другия самолет през десния страничен панел на фанара. Разположението на екипажа на А-6 един до друг определено изискваше финес, когато престрояването бе отляво, защото пилотът на приближаващия се самолет лесно може да загуби водача от поглед. Тази сутрин Джейк просто се бе залепил за водача си. Дори и да бе забелязал, Флап с нищо не го показваше. Той не спираше:

— ... най-близо до решението за отиване във Флота бях след срещата си със съпругата на един морски офицер. Запознахме се в едно наборно бюро на Морската пехота, което в петък вечер служи за офицерски клуб. Тя си отърка циците по целия ми гръб и аз ѝ казах, че ципът ми ще се спраска. Тя беше доста темпераментна и похотлива, та си помислих: „Защо не?“. Отидохме у тях...

Когато се приближи на петдесет фута от самолета на майора, Джейк отпусна носа и мина отзад и отдолу. Изплува отдясно — от външната страна на завоя — и зае позиция за сгъстен строй. Навигаторът вдигна палци в знак на одобрение.

А неговият продължаваше:

— ... Тъкмо ѝ го вкарах целия...

След като навигаторът на майора сигнализира за смяна на честотата и Джейк трябваше сам да включи новата, защото Флап не му помагаше с нищо, те направиха още два кръга и започнаха да снижават.

— Тя имаше зърна като ягоди, нали разбираш какво имам предвид? Хубави, издути, сладки и червени, сякаш са направени само за смучене. Те ми харесват най-много. Не мога да разбера защо Бог не ги е дал на повече жени. Само около една на десет жени има такива. Това е загадка.

Докато снижаваха, те пронизваха потоците слънчева светлина, изпъстрени тук-таме със сенки. От време на време някой златен лъч се пречупваше в самолетите и караше океана под тях да блести. Джейк успяваше да забележи това в редките мигове, когато можеше да откъсне поглед от водача и да погледне надолу.