Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Джейк Графтън. Ти ли си Ле Бо?

— Да.

— Защо те нямаше на инструктажа?

— Хей, момче, това са полети за допускане! От нас се иска само да кръжим около птицефермата със спуснат колесник и онова, дето виси — куката. Това е цялата работа. Можеш да се справиш, нали?

Джейк реши да смени темата.

— Откъде си?

— От остров Париж. Чаткаш ли? Ле Бо — френско име — остров Париж.

— Х-м.

— Не се заблуждавай от хубавата ми шоколадова физиономия, човече. Това е френски шоколад.

— Френски лайна — обади се един от познатите на Ле Бо морски пехотинци.

— Защо не ги опиташ, пръдльо? — сряза го Флап. — Кожата ми е черна с креолски оттенък.

— Нещо като кафе със сметана — отбеляза Джейк Графтън, докато закопчаваше сбруята на парашута си.

— Да, човече. Точно така. В Луизиана имало един плантатор Ле Бо, който страшно си падал по чернокожи хубавици. След Гражданската война, когато бившите му роби взели неговото фамилно име, той сметнал това за лична обида. А пък те го направили, защото повечето от тях били негови синове и дъщери. На Ле Бо обаче не му харесала идеята да остане в историята като патриарх. Не искал да признае щедрия си генетичен принос в подобряването на робската раса. И обесил едно-две от чернокожите си деца — това направил. В резултат всички чернокожи в енорията приели неговото име. В тоя окръг на Луизиана има повече чернокожи Ле Бо, отколкото жени можеш да оправиш. Така че тоя плантатор донжуан от южните щати е един от многото ми прадеди, с който истински се гордея.

— Страхотно — каза Джейк Графтън, докато проверяваше дали връзките на новия му противопретоварващ костюм са завързани правилно.

— Чухме, че идваш при нас. Във Флота смятат, че кретени като нас не могат да се справят с цялата тая сложна техника. Та чухме, че ни изпращат един тип, ас от флота, който да напълни тъпите ни празни кратуни 4 4 Jarheads — военен жаргон за морски пехотинец — бел. ред. , да ни инструктира, да ни посочи пътя към просветлението.

Графтън реши, че този коментар не заслужава отговор.

— За мен ще бъде истинско удоволствие — приветливо каза Флап Ле Бо и извади своята сбруя от шкафчето си — да летя с майстор-кукаджия 5 5 Жаргон за пилот на самолетоносач — бел. ред. . Приеми ме просто като ученик, застанал при извора на мъдростта; чирак, който се стреми да проникне в тънкостите и тайните на занаята, опитай се да оцениш...

— Винаги ли си такъв глупак или се стараеш специално заради мен? — попита Джейк.

Льо Бо невъзмутимо продължи да бърбори:

— Жалко, че повечето хора във Флота са толкова опасно докачливи! От грубата ти забележка човек може да си направи извода, че за жалост ти споделяш тази черта на колегите си. Това е тъжно, много тъжно, но между нас сигурно ще възникнат някои напрегнати ситуации. И двамата не обичаме тези неща, нали? Напрежение. Стрес. Недоразумения. Стомашни киселини. Лоши чувства. Ритници в задника.

Той жално въздъхна.

— Е, ще се опитам да се справя с това в процеса на работата. Плантаторът в мен се обажда. Знаеш ли, наистина имам голям късмет, че в жилите ми тече бяла кръв. Дава ми възможност да виждам нещата в по-добра перспектива.

Морският пехотинец направи лек поклон от кръста и отправи следващата си реплика към пода:

— Благодаря, благодаря ти, Жюл Ле Бо, който сега се печеш в ада.

И отново се обърна към шкафчето и летателния си костюм:

— Повечето ми събратя нямат такъв късмет — не могат да отличат дърво от купчина тор и...

— О, Флап, за Бога... — обади се някой от следващата редица. — Затвори си човката, а?

— У-ха! — нададе вой Флап. Чувствам се страхотно! Ще се измъкна оттук, ще летя с ас от Флота и ще гледам как се справя най-добрият от най-добрите!

— Как попаднах на тоя задник? — попита Джейк майора, който стоеше две шкафчета по-нататък.

— Никой друг пилот не го искаше — беше отговорът.

— Хей, внимавай какви ги дрънкаш — обади се Флап. — Пикаеш на цялата ми репутация.

— ... сър !

— Сър — покорно повтори Флап.

Слънцето леко надничаше иззад един тънък перест облак високо в небето. Вятърът от северозапад браздеше повърхността на океана и от време на време изтръгваше късчета бяла пяна от гребените на вълните. Чайки се вдигаха и кръжаха над огромния кораб.

На няколко мили се виждаха две фрегати и четири ескадрени миноносеца, разпръснати около самолетоносача. Те представляваха ескорта на кораба — благонадежден щит срещу подводници. Щяха да съпровождат самолетоносача навсякъде.