Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Джейк отново се заслуша в разговора.

— В Морската пехота може да ти се случи какво ли не — говореше Хитрецът Никсън.

Хитрецът беше жилав, мургав, набит мъж. Сега той стоеше със свъсени вежди и разказваше:

— Познавах един изтребител от Морската пехота. Летеше на Ф-4. Една нощ не успял да кацне на кораба и го пратили на запасно. Запасно му било Сесил. Нощта била тъмна. Нали знаете какво е това летище? Голямо е колкото половината Тексас, с успоредни полоси.

Слушателите му кимнаха. Хитрецът преглътна, за да прочисти гърлото си, и продължи:

— По Бог знае каква причина той приземил могъщия „Фантом“ между тези успоредни полоси. На тревата. Ударил радарния фургон. Пръснал го на хиляди тресчици. Той въздъхна и отново заговори:

— На другия ден инженерът на ескадрилата отлетял на Сесил по заповед на дежурния офицер. Огледал хубавичко самолета, измъкнал го от калта на рульожката, после го заредил с гориво и го откарал обратно на кораба. Самолетът бил малко одраскан, но без сериозни повреди. В Морската пехота може да се случи какво ли не.

Разговориха се за шансовете да се приземи тактически изтребител с тегло 45 000 паунда на трева, без да се изкърти някой от колесниците.

— Познавах един морски пехотинец — каза Бил Дойл, когато разговорът затихна, — който веднъж при приземяване забравил да отнеме газта. Той бил с Ф-4Д.

Слушателите му кимнаха.

— Продължил напред по пистата. Гумите скърцали и димели. Стигнал до края, излязъл от пистата и още близо половин миля се носил по тревата. Минал през оградата на базата и една канавка, където оставил колесника. Продължил по корем, прекосил един път и се спрял насред железопътна линия. Поседял малко вътре, помислил, накрая зарязал всичко и слязъл от самолета. Докато стоял наоколо и гледал, минал един влак и се забил в останките. Направил ги на парчета.

Те пиеха бира и си мислеха какво ли е да забравиш при приземяване да отнемеш газта, какво ли е да седиш смаян в кабината на един разбит самолет, чийто двигател още работи, и изведнъж да осъзнаеш, че този път наистина си я загазил. Ама наистина.

— В Морската пехота се случва какво ли не — добави Били Дойл.

— Имат страхотно лоши дни — изръмжа Боб Ландау с басовия си глас.

Той беше здравеняк. Бицепсите издуваха фланелката му.

— Веднъж пилот на F-8 от Морската пехота прекосявал Тихия океан.

Боб направи пауза и смаза гърлото си с бира, а неговите слушатели се замислиха какво ли е да летиш десет-дванайсет часа в едноместен изтребител над Тихия океан, вързан за катапултната седалка в тясната кабина.

Басът на Ландау наруши мълчанието.

— При първата зарядка във въздуха нещо станало и от свръхналягането резервоарите се раздули и напукали. От всеки отвор започнало да се излива гориво. Попаднало върху двигателя и след секунди самолетът пламнал.

Тогава нашият пилот решава да катапултира. Дърпа щорката. Нищо не става. Но това още не е страшно, защото между краката му се намира резервният лост. Той дърпа с всичка сила. Нищо. Продължава да си седи на седалката, която не ще да го катапултира, самолетът гори, а горивото тече над огромния Тихи океан.

Денят му се оказва от най-лошите. Дръпва лоста още два пъти с всичка сила, като Кинг Конг — все по-усърдно. Нищо не се променя.

Всемогъщи Боже! Вече започва да се суети. Опитва се да отвори фанара. Но проклетото нещо не се отваря. Заяжда. Работата става от сериозна по-сериозна.

А самолетът вече пламти като факла. Нашият пилот започва наистина да се тревожи. Продължава да блъска фанара, докато кабината се пълни с дим. Накрая фанарът отлита. Пилотът най-после е спасен. Разкопчава коланите и се приготвя да скочи. Както разбирате, това е F-8 и ако успее да оцелее след срещата с опашката, ще бъде първият оцелял. Но той е готов да опита. Започва да се изправя, вятърът просто го понася и — хоп! — измъква се и почва свободно да пада към дълбокия син океан. Измъкнал се е, слава Богу, спасен е!

Известно време нашият пилот пада надолу към Тихия океан, разсъждавайки за техническите служби в Морската пехота, и след това решава да провери дали парашутът ще се отвори, но днес му е лош ден. Проклетото нещо се оплита зад гърба му.

— Не! — викнаха в един глас няколко от слушателите.

— Сигурен съм, че не вярвате — отвърна Боб Ландау.

Той си сипа още бира, докато неговият пилот продължаваше да пада от безразличното небе в безразличния океан с веещ се зад него оплетен парашут.