Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Благодаря, шкипер.

— Разбира се, онази отрепка може да се опита да ти плати за осемдесет и седемте шева, ако успее да намери достатъчно глупав адвокат за гражданско дело. Съдът може да те накара да платиш за болницата и услугите на лекаря, но се съмнявам, че ще дадат на твоя човек повече пари. Макар че, що се отнася до съдията, човек никога не знае.

— Осемдесет и седем — измърмори Джейк.

— Така че можеш да си стягаш багажа — продължи Доновън. — Изпращам те в Морската пехота. В Тихия океан съдебните следователи не могат да те пипнат.

Джейк все по-ясно осъзнаваше смисъла на думите на командира Доновън и ужасът му нарастваше.

— В Морската пехота ?

— Да. Ескадрила А-6 на Морската пехота излиза в открито море с „Колумбия“. Нямат достатъчно опитни пилоти. Личен състав търси доброволци от Флота, желаещи да тръгнат с тях. Считай се за доброволец.

— Исусе Христе, шкипер! — запелтечи от вълнение Джейк. — Та само преди пет месеца бях на две плавания до Виетнам едно след друго.

Той млъкна онемял, осъзнал всички последствия от това нещастие.

Бреговата служба беше възнаграждение, почивка след двата бойни курса, след коварните нощни катапултирания и кацания, след вражеските попадения и накрая — свалянето. Нощните катапултирания... Господи, как ги мразеше! А нощните заходи в отвратително време, понякога с прострелян самолет, с вечния недостиг на гориво... само при мисълта за това му се повръщаше. И сега Малкият кур 2 2 Игра на думи с името Tiny Dick — бел. ред. Доновън му предлагаше да се върне обратно за още осем или девет месеца!

О, по дяволите! Просто не беше честно!

— Проклетите жълти можеха поне дузина пъти да ме убият над Северен Виетнам! Цяло чудо е, че съм още жив. И вие сега ми предлагате тая гадост?

Това просто излетя от устата му. Дик Доновън сякаш не чуваше. Джейк разбра, че командирът е непоколебим.

В пристъп на отчаяние той започна да напада в единственото възможно направление.

— Тези празноглавци поддържат самолетите си с детски чукчета и водопроводни ключове! — изрева Графтън, без да може да овладее гласа си. — Самолетите им са летящи гробници.

След като Доновън остави без отговор тази безспорна истина, Джейк съвсем обезумя.

— Не можеш да постъпиш така с мен! Аз...

— Искаш ли да се обзаложим?

Когато Джейк влезе в офицерския клуб, на столовете край бара седяха трима инструктори от щаба и пиеха бира. Следобедното слънце надничаше през високите прозорци. През гладкото стъкло се виждаше дългата ивица на Пъджет Саунд, простряла се лениво в тихата вечер, приличаща повече на езеро, отколкото на морски пролив. Но при по-внимателен поглед можеше да се забележат малки вълни.

Джейк предпазливо съобщи новината, че заминава с ескадрила на Морската пехота на борда на „Колумбия“. По израженията на лицата им успя да отгатне, че те вече знаят това. Лошите новини се разнасят бързо.

Офицерите важно поклатиха глави.

— Е, на брега човек бързо остарява.

— Да. В Уидбей не е лошо, но не е като в По Сити. Добронамерените им закачки не успокоиха Джейк, макар че той се опита да запази безизразно лицето си. Тъй като не беше привърженик на неограничената свобода, проститутките и уискито в Олонгапо Сити, Филипините никога не бяха го привличали особено. Имаше чувството, че ще заплаче. Ето какво искаше той: да лети, без да участва в сражения, а на връщане да го чакат пистата, дълга осем хиляди фута, спокойните вечери на сушата, планините на хоризонта, лекият бриз, подухващ откъм пролива, приятните почивни дни, през които да си пилее времето.

Несправедливото решение на Доновън му подейства като нож, забит в корема. Тъкмо когато можеше да заживее нов живот, трябваше да остави всичко хубаво зад гърба си и да се върне в морето!

— Имаш късмет, че не си се оженил — обади се един от постоянните посетители. — Едно малко плаване по време на бреговата служба може да накара много съпруги да хукнат към адвокатите си.

Тази забележка накара офицерите да се разприказват. Те познавали четирима души, които били пред развод. Дългите раздели, които службата във Флота налага на семействата, са същински ад за брака. Докато събеседниците на Джейк клюкарстваха, мислите му мрачно се въртяха около Кали. Тя беше добра жена и той я обичаше. И сега Джейк виждаше пред себе си лицето ѝ, усещаше докосването ѝ, чуваше гласа ѝ.

Да, но баща ѝ! Този никаквец! Графтън почувства как го облива гореща вълна, но пламъкът бързо угасна сред студената пепел на разбития му живот.