Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Джейк стоеше заслушан в двата оркестъра, които свиреха едновременно различни мелодии, взираше се в тълпата, в жените и моряците, които страстно се целуваха. И тогава забеляза кадилака. Един розов кадилак-кабриолет със свален покрив бавно си проправяше път през тълпата на кея. Хората се отместваха и след това отново се събираха, подобно на води, порени от кораб.

На кея не се допускаха коли. Но това не важеше за кадилака. Караше го мъж в бяла униформа. Всичките му пътници бяха жени, млади жени, които нямаха много дрехи по себе си. На показ бяха изложени множество загорели бедра и оголени рамене, както и няколко наистина внушителни деколтета.

Напук на всички правила колата спря до офицерския трап. Шофьорът слезе, мързеливо се протегна и се загледа в гигантския сив кораб, който се издигаше над кея. Жените изскочиха от колата и наобиколиха мъжа.

Това беше боцман Мулдовски! Нямаше кой друг да бъде. Обикновеният моряк не би си и помислил да мине с кола през охраната в началото на кея. Това беше привилегия на висшите офицери. Но старшината — разбира се! Мулдовски.

Той беше боцман на полетната палуба на „Шило“ — предишния кораб на Джейк. Изглежда, щеше да плава на „Колумбия“. Сега Джейк си припомни, че Мулдовски никога не караше брегова служба. Вече над двайсет и пет години се местеше от кораб на кораб.

Само вижте тези жени с предизвикателни панталонки и съвсем къси полички!

Моряците, застанали на пътеката отляво и отдясно на Джейк, започнаха да крещят и да подсвиркват. Мулдовски не реагира, но жените енергично им помахаха. Това предизвика бурни викове на одобрение сред зяпачите.

След като извади чантите си от багажника на колата, боцманът прегърна всяка от петте жени. Оркестрите гърмяха мощно, а моряците гледаха с благоговение.

— Боцманът май си има публичен дом, — каза един от тях на приятелите си, достатъчно силно, за да чуе Джейк.

— Със сигурност знае как да живее — одобрително отвърна друг.

— Това е стил, момче. Живее със стил.

Джейк Графтън се усмихна. Зрелищното пристигане на Мулдовски го беше превърнало в супергерой в очите на моряците. Джейк подозираше, че боцманът е целял да постигне тъкмо този ефект. Сега горилите на палубата щяха да работят за него като роби — до дупка.

Уви, съвсем скоро се чу свирката на кораба, гръмнаха високоговорители и моряците се втурнаха да размотават въжетата, които държаха огромния кораб към кея. Мъжете за последен път страстно прегърнаха жените си и след това се втурнаха към траповете. Удариха седем камбани, траповете бяха вдигнати с кранове и стоварени на кея.

След като и последното въже бе освободено, корабът се задвижи — отначало много бавно, почти незабележимо. Постепенно пролуката между кея и мъжете, скупчили се на перилата, се увеличи.

Моряците започнаха да хвърлят шапките си на кея и децата се спуснаха като мишки да ги събират. Звуците на „Вдигнете котвите“ изпълниха въздуха.

Когато кеят остана на неколкостотин фута зад кораба, Джейк усети, че стоманата под краката му завибрира. Витлата работеха. Ефектът беше забележим. Кеят се отдалечаваше — отначало бавно, а накрая все по-бързо.

Пилотът се качи на полетната палуба и започна да си проправя път през ограничителните вериги към носа, за да се присъедини към компанията, която се наслаждаваше на усилващия се вятър. Пред тях беше Бей Бридж, след него — Голдън Гейт. Мъглата над Голдън Гейт се разсейваше.

Корабът бе напуснал пристанището на Бей Бридж и пуфтеше с осем-десет възела край Алкатраз, когато високоговорителят гръмна: „Въздушна тревога, въздушна тревога. Екипаж — по местата за въздушна тревога.“

Плаването започна.

Джейк се екипираше за полет, когато в съблекалнята влезе чернокож морски пехотинец в летателен костюм. Върху раменете на костюма бяха закачени пагони на капитан, което в Морската пехота беше еквивалентно на чина лейтенант на Джейк във Флота. Той хвърли поглед към Джейк, кимна на двамата морски пехотинци, които също се обличаха за тренировъчни полети, а след това отново небрежно погледна Джейк.

— Викат ми Флап. Мисля, че ще летим заедно.

Навигаторът беше подстриган по африканската версия на типичната за морската пехота прическа — тоест косата стърчеше около половин инч над главата му и беше щателно обръсната отстрани и на тила. Ръстът му беше малко над средния, имаше силно развит гръден кош и мускули, които можеха да се получат само след хиляди часове вдигане на тежести. Изглеждаше на възраст между двайсет и пет и трийсет.