Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Може би прекъсвачът на захранването беше паднал. Джейк опипа таблото между него и навигатора. Не. Всички прекъсвачи бяха включени.

Той натисна бутона за стабилизация на височината още три пъти и тихо, под носа си, изпсува.

„Добре, значи трябва да управлявам на ръка този паметник на техническото осигуряване в Морската пехота.“

Джейк прелетя зададената позиция — 16 мили на радиал едно-три-пет — и изпълни стандартно влизане в зоната за изчакване. Долитайки обратно към 16-ата миля, той намали газта, докато разходомерите паднаха на две хиляди паунда в час. Знаеше, че този разход на гориво скоро ще даде 220 възела по прибора — най-икономичната скорост на самолета.

Точно на 16-ата миля пилотът включи хронометъра и започна ляв завой. „Ще въртим без куката — първият заход е с простартиране — само за тренировка.“

Когато отново се приближи до зададената позиция, символите на авиохоризонта оживяха и започнаха да му дават напътстващи команди от компютъра на самолета. Флап! Джейк хвърли поглед към него. Навигаторът беше навел глава към тубуса 14 14 тубус — козирка на екрана на радара, която го предпазва от слънцето и улеснява наблюдаването му на радара, и въртеше копчетата. Наистина отчетените мили съвпадаха с данните от далекомера на ТАКАН-а.

— Чуваш ли ме? — попита пилотът.

— Да.

— Благодаря ти за помощта.

— Не си прави труда.

— Автопилотът отказа.

— Забелязах.

Тук, в интимната нощна обстановка на кабината, те приличаха на отдавна женена двойка.

„Има и по-лоши места от този свят на стрелки, циферблати и светещи лампички — помисли си Джейк. — По-лоши места...“

Точно в седемнайсетата минута той за трети път прелетя точката, отвори въздушните спирачки и отпусна носа. Начало на захода. А-7, който бе изчаквал на пет хиляди фута, летеше на минута пред тях.

Джейк предаде:

— 511 напусна зоната в едно-седем, гориво 7,6.

— Прието, Боен Ас 511. Продължавай.

На пет хиляди фута височина Джейк намали снижението. Флап се обади по радиото:

— 511, хоризонтално.

— Прието, 511. Превключи бутон едно-седем.

Флап смени радиочестотите. Джейк внимателно наблюдаваше стрелката на ТАКАН-а и в случай на необходимост правеше корекции, за да се задържи на радиала. Скоро достигна 1200 фута. На десет мили спусна колесника и задкрилките. Това допълнително намали скоростта на самолета. Джейк провери индикацията за колесника и задкрилките. След малко скоростта се стабилизира на 120 възела. Флап изчете контролната карта преди кацане и Джейк отговори на всеки пункт.

Седем хиляди и петстотин паунда гориво. Той отвори главния резервоар и изпусна хиляда паунда в атмосферата. Ако беше изчислил правилно, щеше да мине над рампата точно с шест хиляди — максималното гориво за кацане на самолетоносач.

Джейк нагласи реостата на индикатора на ъгъла на атака — малка редица от светлинки в предната част на кабината — отляво, точно пред него. Тези светлинки показваха въздушната скорост, която сега беше малко нараснала. Желаната от него скорост бе 118 възела, затова той намали леко, после отново даде газ. Индикаторът посочи зададената скорост. Джейк провери скоростомера. Точно 118. Добре.

Ето го и корабът — ето там! Той изникна от черната Вселена като малки бели и червени светлинки, все още неясни и безформени. О, сега вече Джейк виждаше очертанията на полосата за кацане и малките червени светлини на кърмата, които му помагаха за посоката. Топката отляво на полосата за кацане, която му даваше визуална глисада, още не се виждаше.

— 511, намираш се малко под глисада, малко в ляво. Поправка надясно, на глисада... на глисада...

Когато му съобщиха за глисадата, Джейк отвори въздушните спирачки и се концентрира изцяло върху приборите. Трябваше да достигне и задържи шестстотин фута снижение, да държи курса, приборната скорост, крилете — хоризонтални, за да може самолетът да лети по идеалната траектория.

— Виждам топката — му каза Флап след две мили. Диспечерът се обади:

— Отклонение вляво. Коригирай.

Пилотът коригира курса, след това погледна напред. Да, от малките светлинки виждаше, че се е отклонил наляво. Когато отново излезе на правата, той отстрани корекцията. Носът на самолета продължаваше да сочи леко надясно от полосата за кацане. Това беше необходимо, тъй като вятърът не духаше точно по полосата — тя бе завъртяна на десет градуса вляво спрямо кила на кораба. С изключение на един случаен поглед напред, Джейк през цялото време следеше уредите.