Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

През последните няколко дни Джейк бе успял добре да опознае Бартоу. Майор Бартоу служеше в Морската пехота от дванайсет години и имаше слабост към френски романи. Четеше ги на френски. В момента се опитваше да прочете всичко от Жорж Сименон. Навсякъде из каютата му имаше подредени купчини книги и винаги носеше по една със себе си в летателния костюм, за да може да чете, когато трябваше да убие някоя и друга свободна минута.

— Веднага щом навърша двайсет години служба, ще се пенсионирам — бе казал той на Джейк. — Още същия ден. След това ще защитя докторат по френска литература и до края на живота си ще преподавам.

— Звучи тъпо — каза Джейк ухилен, колкото да го подразни. За негово учудване Бартоу прие забележката насериозно.

— Може би. Академичният живот не прилича на армейския, на този в ескадрилата. Но всички рано или късно ще трябва да приключим с летенето. Сега ми харесва, но когато този живот свърши, ще се занимавам с нещо друго, което не по-малко ще ми харесва. Нещо различно. Затова сега си имам летенето, момчетата и предчувствието за онова другото. Аз съм доста богат човек.

И се усмихна в отговор.

„Бартоу наистина е богат“, унило си мислеше Джейк, докато наблюдаваше навигатора, наведен над своя радар. По-богат от Графтън, във всеки случай. Всичко, което Джейк притежаваше, бе летенето и другарите. Вече беше загубил дори Кали — нали оплеска нещата.

Що се отнася до Ле Бо, той като че ли и не искаше друго. А може би искаше?

— Имаш ли си някое момиче, което да те чака? — попита Джейк навигатора си, без да откъсва очи от водещия самолет.

— Как можеш да управляваш това чудо и да мислиш за жени?

— Винаги намирам време да мисля за жени. Имаш ли някоя, дето да си е само твоя?

— Десетки.

— А някоя по-специална?

— Не. По-хубавичките, с които искам да имам нещо по-сериозно, не ме искат. Аз съм само един лъскав боен инструмент от калена стомана. Между другото, как сме с горивото?

Джейк хвърли поглед към горивомера. Натисна последователно бутоните, за да види поотделно горивото във всеки резервоар и накрая каза:

— Всичко е наред.

— А-ха. Остават ни само петдесет мили. — Ле Бо отново се втренчи в радара.

— И да не ме засрамиш. Опитай се да направиш някое и друго сносно попадение.

Бомбите, разположени под крилата на самолета, бяха малки сини учебни бомби от по двайсет и осем фунта. Всяка от тях беше снабдена с пиротехнически заряд на върха, който при детонация трябваше да произведе кълбо дим, за да отбележи мястото на попадението. Всеки А-6 носеше дузина от тях на пилоните си.

По план пилотът на всеки самолет трябваше да пусне първите шест бомби визуално — в стил Втората световна война, — като използва оптическия прицел; а вторите шест — с помощта на бордния компютър. Джейк настрои внимателно прицела за четирийсетградусово пикиране с освобождаване на бомбите на шест хиляди фута. При освобождаване на такава височина наклонената дистанция беше около девет хиляди фута. Да пуснеш бомба на девет хиляди фута разстояние от целта и да я улучиш, не е лесна работа, като се вземе предвид отнасянето от вятъра за времето на падане. Но затова и бомбардирането от пикиране си беше изкуство.

В крайна сметка всичко опираше до това — поразяването на целта. Петте хиляди мъже, намиращи се месеци в открито море, богатството, пропиляно за кораби, самолети и гориво, кръвта, пролята по време на обучението — всичко бе с едно-единствено предназначение — момента, в който бомбата поразява целта. Ако, разбира се, пилотът успее да я уцели.

Подполковник Халдейн очакваше от пилотите си само най-доброто. Предната вечер той залепи на стената на стаята за инструктаж списък с имената на всички. Списъкът беше също толкова голям и заемаше също толкова видно място на стената, както другия — с оценките на кацанията. За да бъдеш пилот на самолетоносач бе необходимо след всеки полет да се прибереш безопасно на борда, но от пилота има полза в битката единствено тогава, когато в критичния момент порази целта. Такъв беше смисълът на думите на Халдейн.

— След учебните полети на Хаваите водачи на звена в ескадрилата ще станат тези, които са с най-добри попадения. Гарантирам ви, че резултатите на всеки от вас ще бъдат отразени в досието за състоянието на подготовката. Очаквам всички до един да заработите заплатите си на учебния полигон.

Лейтенант Дъг Харисън не издържа и пръв се обади:

— Хей, шкипер, можеш да ми станеш взводен.