Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

След като провери височината в кабината — стрелката не мърдаше от 10 000 фута, — Джейк свали кислородната си маска и я закачи на лявото огледало. После избърса потта от лицето си.

Самолетите бяха в параден строй. От кабината до върха на крилото на съседния самолет имаше само около петнайсет фута. Да се лети толкова близо до друг самолет не беше лесна работа, но на Джейк му доставяше удоволствие. Неспокойният въздух винаги оказваше различно въздействие върху самолетите, затова воденият трябваше непрекъснато да коригира. Докато водещият просто си летеше.

Ако си воден, трябва да държиш върха на крилото на водача си точно под и малко зад своя фанар. Това положение трябва да се поддържа с непрекъснати леки движения на лоста и ръчките и от време на време — на вертикалното кормило. Ако го правиш както трябва, ще си там, независимо от еволюциите на водещия самолет — без значение дали лети право с хоризонтални крила, дали завива, набира височина, пикира, прави тоно, лупинг 23 23 лупинг — фигура от пилотажа, при която самолетът лети в кръг, във вертикална равнина или каквото и да е друго.

Джейк уточни позицията си и се концентрира. В слънчева сутрин и ясно, почти спокойно небе това беше просто тренировка. В някоя отвратителна бурна нощ, когато самолетите се мятат в турбуленцията над разбеснелия се океан, подобно нещо изискваше изключителни умения и смелост. В аварийна ситуация, с минимално гориво, способността на пилота да се закачи за нечие крило придобива жизненоважно значение.

Бартоу му подаваше сигнал. Движението наподобяваше избутване.

— Отваряме строя — каза Джейк на Флап, който хвърли поглед към Бартоу и после направи същия знак на Харисън, който летеше до дясното крило на техния самолет.

След като интервалът стана шейсет-седемдесет фута, Джейк стабилизира и провери Харисън. После хвърли поглед към фланговия до лявото крило на шкипера. Като че всичко беше наред. Добре.

Флап беше записал всички попадения и сега изчисляваше кръговите отклонения. Използваше шестте най-добри попадения на всеки екипаж. Така поне половината от бомбите биха улучили кръга.

В кабината на шкипера Бартоу следеше радара си. Джейк хвърли поглед към далекомера между краката си, отчитащ дистанцията по радара: 126. След това очите му се плъзнаха по пулта за управление. Приборите отчитаха скорост 295, височина 20 040 фута, предупредителните светлини не светеха, налягането в хидравликата беше нормално. Оставаше му към 7 600 паунда гориво.

Джейк погледна право пред себе си, не видя нищо и след това отново прецени интервала до Бартоу.

Той все още гледаше Бартоу, когато един Ф-4 „Фантом“ прекоси зрителното му поле. Профуча между него и шкипера. В същото време друг Фантом мина отляво на шкипера — между него и фланговия.

Стана само за миг, но беше достатъчно дълго, за да се запечата в съзнанието на Джейк, преди самолетите да изчезнат. Неговият А-6 се разклати от струята на прелетелия Фантом.

— Какво беше това? — попита Флап, след като вдигна глава и се огледа.

Джейк сграбчи кислородната маска и я щракна на място.

— Няма да повярваш — каза той по СПУ-то, — но току-що един Фантом прелетя между нас и шкипера. А друг мина отляво на шкипера, между него и Копача.

— Какво?

— Да, току-що двойка Фантоми мина през нашия строй. Не се майтапя! Шкиперът мина между водача и водения, а той — между нас и шкипера. Разминахме се на инчове.

Джейк проследи с поглед интервала, който го делеше от Бартоу. Бартоу на свой ред гледаше към него. Дали беше забелязал Ф-4?

— Ако бяхме още в сгъстен строй — обърна се Джейк към Флап, — сега двамата с тебе щяхме да чукаме на бисерните порти.

Ако изтребителите също се движеха с 300 възела по прибора, това правеше сближение от 600 възела по прибора — около 800 възела истинска скорост. Почти хиляда мили в час!

Само секунда или две преди да се появят, Джейк бе погледнал право пред себе си и не беше забелязал нищо.

Но те бяха там, право насреща — като Дамата с косата.

А той не беше ги забелязал. Разбира се, две секунди преди да се появят, разстоянието е било близо половин миля, но все пак... Все трябваше да забележи нещо!

Джейк плувна в пот. Устните и гърлото му пресъхнаха. Опита се да преглътне.

Ако при такава скорост самолетът му се беше сблъскал с Фантома...

Нямаше да почувства нищо. Абсолютно нищо. Щеше просто внезапно да умре — да се превърне в мазно петно, понесено във вихъра на изригналото огнено кълбо.