Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Ускорението намаля, самолетът се бе откъснал от катапулта, носът се вдигаше. Джейк погледна приборната скорост — не падаше. Указателят за ъгъла на атаката потвърждаваше същото. Той сграбчи лоста и вдигна ръчката за колесника. Крилата хоризонтирани, проверка на тангажа...

Лявата му ръка автоматично посегна към копчето за аварийно освобождаване на товара над ръчката за колесника. Ако го натиснеше и за секунда задържеше пръста си, петте подвесни резервоара — всеки с по две хиляди паунда гориво — заминаваха. Самолетът отведнъж олекваше с пет тона и можеше да продължи и с един двигател. Изкушението беше страхотно, но Джейк не натисна копчето. Ръката му се върна на РУД-овете.

Кой от двигателите се беше запалил?

И двете лампи светеха!

Кой, по дяволите?

Оборотите още бяха наред, приборната скорост също... кабриране 24 24 кабриране — изкачване на самолета осем градуса. Джейк присвиваше очи от блясъка на червените лампи. Беше отпуснал несъзнателно лявото крило и сега го оправи. Пресякоха двеста фута, 160 възела...

И двете лампи „Пожар“! В инструкцията пишеше, че трябва да намали режима на засегнатия двигател на малък газ, но и двете лампи светеха!

Пожар!

Гореше ли самолетът? В такъв случай беше време да катапултира. Да изоставя проклетия самолет. Да се спасява с плуване. Той погледна в огледалата. Черно. Нищо не се виждаше.

Изведнъж осъзна, че Флап говори по радиото:

— ... двете лампи за пожар... обявявам аварийна... Шефе, виждаш ли нещо да гори?

Отговорът ясно отекна в ушите му:

— Вече сте далеч от носа, изглеждате наред. Казваш, че и двете пожарни лампи светят?

Джейк се намеси:

— И двете. Разрешение за хвърляне на горивото.

— Разрешено. Ще трябва да изчакате осем минути, докато освободим палубата. Ще ви съобщим.

— Прието.

Сърцето му заби по-бавно. Не личеше самолетът да гори. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти!

Скоростта се увеличи на 185 възела, Джейк обра предкрилките и задкрилките, след това натисна копчетата за отваряне на изпускателните клапани на главния и крилните резервоари. Бяха натоварени с 26 000 паунда гориво, а максималният товар, с който можеха да кацнат на кораба беше 6000. Трябваше да изхвърли в атмосферата десет тона.

Докато се протягаше към копчето, за да раздели хидросистемите, Джейк погледна манометрите за хидравликата. За пръв път. Преди това ги беше забравил. Сега, докато присвиваше очи от блясъка на сигналните светлини, той видя, че стрелката на дясната помпа трепти.

А-ха. Може би пожарът стопяваше хидравличните магистрали. Самата хидравлична течност не можеше да се запали, но тръбичките можеха да се стопят.

— Имаме проблеми с хидравликата — каза Джейк на Флап.

— Защо тези сигнални светлини светят толкова дяволски ярко? — попита навигаторът. — Едва виждам приборите.

— Не знам.

Джейк беше твърде зает, за да кълне безгрижния, неизвестен бюрократ, определил ватовете на крушките в сигналните светлини. Просто беше невъзможно да не ги забележиш. „На път си да умреш!“ — сигнализираха те.

— Може би трябва да спреш изпразването на главния резервоар. — Флап беше прав. Джейк затвори главния резервоар. Там бяха останали 8500 паунда.

Самолетът се намираше на 2500 фута височина и се движеше по дългата страна — обратна на посоката на излитане — с 250 възела по прибора. Когато пилотът отне газта, сигналните лампи продължиха да светят.

Имаше ли пожар? Съвременният реактивен самолет използваше всеки кубически инч от пространството в тялото за гориво, двигатели, помпи, превключватели, хидравлични магистрали, електронно оборудване, проводници и т.н., както и за гредите и лонжероните, които крепяха всичко това. При пожар все нещо важно щеше да изгори. А ако огънят стигне до резервоарите с гориво... шеметна експлозия.

Джейк отново погледна в огледалата за обратно виждане, търсейки пламък. Нищо не се виждаше.

— Дай аварийната карта — каза той на Флап, като изключи системата за херметизация на кабината.

За нещастие колекторите за отбор на въздух от двигателите се бяха повреждали половин дузина пъти в миналото. Причинените от това пожари бяха стрували и летци, и самолети на Флота. Джейк нямаше намерение да прибави името си към този списък. Ако повредата беше след клапана за отбора, при затварянето му тя щеше да бъде изолирана.

— Картата е у мен. Готов ли си?

— Да.

Флап прочете по СПУ-то обяснителните бележки и действията, които трябваше да изпълнят. Една от тях гласеше: „Ако сигналните лампи за пожар продължават да светят, угаси повредения двигател.“