Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Не вярвам, че молитвите помагат. Но аз все пак се моля, просто за всеки случай. Моля ГО да бъде с мен, когато си отивам.“

В живота има малко неща, по-приятни от това да бъдеш равноправен член на войнското братство. Сега Джейк Графтън се чувстваше приет и когато на сутринта влезе в стаята за инструктаж, мъжете там го поздравиха по име, започнаха да го разпитват за премеждията му от предишната нощ и внимателно да изслушват неговите обяснения. Смееха се, утешаваха го и се шегуваха с опасното положение, в което беше изпаднал през нощта. Някои казваха, че не могат да повярват, че клапанът на главния резервоар се е повредил: Джейк беше забравил да го затвори и сега се опитва да прикрие грешката си, разчитайки на тяхната наивност. Разговорът вървеше в добродушно-шеговит тон, който Джейк Графтън охотно поддържаше. Беше станал член на кастата на заслужилите с безупречни препоръки. С всяка минута настроението му се подобряваше.

Заедно с колегите си от Морската пехота Джейк прегледа таблото, където се отбелязваха оценките на пилотите за кацанията. Оценките за тренировъчните му кацания не бяха отбелязани, така че като повечето пилоти той имаше само две на това плаване: едно „о’кей — трето въже“ и едно „задоволително — второ въже“.

На таблото с резултатите от бомбардирането имаше повече информация. Бяха отбелязани кръговите отклонения и преките попадения на всеки екипаж. Джейк беше четвърти в ескадрилата. Днес по план трябваше да бомбардира целта с 12 500-паундови бомби, така че можеше да подобри резултата си.

Имаше тайната амбиция да стане най-добрият пилот в ескадрилата по кацане, бомбардиране и всичко останало, но тъй като тя се споделяше от всички, не беше кой знае каква тайна. И все пак не беше нещо, за което се говореше открито. Просто се опитваш да покажеш най-доброто, на което си способен, поглеждаш таблото, решаваш на всяка цена да го направиш още по-добре и продължаваш напред. Резултатите ще покажат кой е по-добър — „по-достоен“, както се бе изразил Риъл Маккой.

Ръководителят-кацане следеше състезанието в ескадрилата с добродушно презрение.

— Детска работа — мърмореше той.

Но Джейк забеляза, че името на Маккой беше сред горната половина и на двете табла.

Тази сутрин дойде пощата — за пръв път от шест дни. Един товарен самолет я докара от Хикам Фийлд, прибра пълните торби от кораба и отлетя. След два часа писмата бяха разнесени.

Джейк получи три писма от Кали, едно от родителите си и един служебен плик без клеймо от командира на ВА-128. Той пъхна най-отдолу посланието на Малкия кур Доновън — вероятно бюрократичен боклук от някой младши писар в административния отдел. Първо отвори писмата на Кали.

Тя ходеше на курсове в Университета в Чикаго и подготвяше дипломната си работа. Брат ѝ и родителите ѝ бяха добре. Времето беше горещо и задушно. Той ѝ липсваше.

„Мисля, че трябва да решиш с какво искаш да се занимаваш по-нататък. Да вземеш такова решение с надеждата да зарадваш някого е неправилно. Всеки от нас има задължения към бъдещото си семейство, но той има задължения и към себе си — да направи така, че животът му да има някакъв смисъл. Не е достатъчно само да обичаш някого. През последните няколко седмици мислих за това. Като всяка жена, аз искам да обичам. Чувствам, че това е голям подарък, който трябва да направя сама на себе си. Искам да бъда съпруга и майка. Как бих обичала мъжа си!

Искам и той да ме обича. Голямата ми амбиция е да имам мъж, който да отвръща на любовта ми с любов.

Познавам и съм излизала с момчета на всякаква възраст. Не бих искала да се омъжа за някого от тях.

Искам да се омъжа за истински мъж. Мъж, вярващ в това, което прави, който всеки ден излиза от къщи, за да даде своя принос — в бизнеса, науката, политиката, където и да е. Искам мъж, който да обича не просто мен, а самия живот. Мъж, който ще устои на предизвикателствата в живота, без да се пречупи, и ще остане верен на себе си и другите, които вярват в него. Мъж, на когото може да се разчита ден след ден, години наред.“

Един час по-късно, след като препрочете три пъти писмата от Кали и подробно прегледа това от родителите си, Джейк отвори служебната поща. В плика имаше копие от атестацията му, подписано от Доновън.

„Лейтенант Графтън е един от най-способните летци, които съм срещал през всичките си години служба във Флота. Съвършен професионалист във всеки един аспект на летенето. Като офицер от Флота лейтенант Графтън има извънредно добри перспективи, но не се е отдал напълно на тяхната реализация.“