Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

О, Господи!

Капитанът на „Колумбия“ видя всичко от мостика. След като излетя от втори катапулт, Интрудърът започна да навирва носа си и тангажът му достигна почти трийсет градуса, след което дясното му крило се наклони застрашително надолу. Когато наклонът стана трийсет-четирийсет градуса, капитанът видя как оттам изхвърча човек на катапултна седалка. Крилото подмина вертикалата, носът се завъртя надясно и А-6 се гмурна в океана. Огромен гейзер от пръски отбеляза мястото на падане.

Капитанът изрева:

— Дясно на борд, стоп машини!

Вахтеният веднага повтори заповедта, а след него — потвърди и кормчията.

Очите на капитана следяха катапултната седалка. Изтеглящият парашут се показа. Седалката вече падаше, когато се появи и бялото на основния. Куполът се разтвори, но човекът в сбруята дори не успя да се залюлее, преди да падне във водата. Пляс!

95 000-тонният кораб се движеше със скорост двайсет и пет възела. А-6 падна малко вдясно от курса, а оцелелият — още повече. Единственото, което можеше да направи, бе да завърти кърмата в противоположна посока. Кърмата със смъртоносните винтове.

Най-сетне носът започна да реагира на командата.

Спасителният хеликоптер, „ангелът“, вече кръжеше над оцелелия летец. Главата му стърчеше над водата и ясно се виждаше. Самолетоносачът, който все още се носеше с над двайсет възела, мина покрай него, без да го закачи.

— Боен Ас 505 на Радара.

— Предавайте, Радар.

— 505, последният няма да ви придружава. Минете на тактическата честотата и продължавайте със задачата си, край.

— Прието.

Майор Сам Кули подаде сигнал с ръка за смяна на честотата на Джейк отляво и на Риъл Маккой отдясно. Изчака да излязат в зададения курс, хоризонтира крилете и даде газ за изкачване. Бяха над кумулусите. Над тях беше ясното тъмносиньо небе, огряно от слънчева светлина.

„Значи Рори Смит не е излетял — мислеше си Джейк. — Трябваше да приеме предложението да си разменят самолетите. Днес е добър ден за летене.“

— Рори Смит е мъртъв.

Те научиха новината след полета в стаята за инструктаж.

— Не успял да се измъкне. Когато Ханк Дейвис катапултирал, Рори продължавал да се бори с авиохоризонта. Ханк е добре. Каза, че проклетият авиохоризонт изскочил при катапултирането. Измъкнал се от таблото и паднал право в скута на Рори, като заклинил лоста назад. Сринали се и самолетът паднал.

— Аууу... — възкликна Флап.

След като си възвърна способността да говори, Джейк продума:

— Сигурно не е проверил дали е здраво закрепен.

— А?

— Да — обърна се той към Флап. — Трябва да го дръпнеш, за да се увериш, че е здраво завинтен. По принцип се прави само при катапултиране. Ако авиохоризонтът не е закрепен стабилно, при катапултирането може да падне в скута ти. Проклетото нещо тежи седемдесет паунда.

— Никога не съм се замислял.

— Мислех, че всички го знаят.

— Не, никога. Чудя се дали Смит е знаел.

Джейк Графтън гледаше навигатора ужасен. Бяха му поставили задача да информира тези морски пехотинци за всичко, което трябва да знаят относно полетите на самолетоносач. А той бе забравил да спомене, че при катапултиране трябва да се проверява авиохоризонтът. Флап не знаеше за това. Може би и Рори не е знаел. А сега Рори Смит беше мъртъв!

Джейк се отпусна на близкия стол. Беше забравил да им каже за авиохоризонта при катапултиране! Какво ли още бе забравил да им каже? Какво за Бога?

Телевизионната камера на острова бе записала цялата катастрофа. Сега записът се въртеше на монитора в стаята за инструктаж. Джейк гледаше в екрана като хипнотизиран.

Изстрелването изглеждаше нормално, но хоризонталното кормило наистина беше доста на кабриране. Прекалено нагоре? Трудно бе да се каже. Ето го, откъсва се от палубата, носът бързо отива нагоре, прекалено нагоре, следва срив, самолетът става неуправляем, започва свредел и изчезва във вълните. Едно катапултирате. Всичко става много бързо. Дванайсет секунди след изстрелването А-6 е във водата.

Само след дванайсет секунди.

Записът продължаваше. Появи се хеликоптерът, спасителят скача от близо четири фута... Облак пръски от винта...

Джейк стана и излезе. В лазарета той попита първия срещнат санитар:

— Капитан Ханк Дейвис?

— Втората врата отляво, сър.

Преди да стигне до вратата, от стаята на Ханк излезе шкиперът. Той каза на Джейк:

— Не му трябва никой сега. Нагълтал се е с вода и е в шок.

— Искам да го питам нещо. — Какво?