Христо Пощаков - Завладяването на Америка

— Добре — каза Ерик. — Съгласен съм.

— И аз имам същите претенции — рече Басото.

— Съгласен съм и с теб. С колко човека ще пристигнете, за да си направя по-точни сметки? — попита Барди.

— Да речем с осемдесет — предположи витангът.

— Със сто — заяви убедително ибериецът и се подсмихна подигравателно.

— И аз мога да събера толкова — каза намръщено Ерик. — За кога са ви нужни?

— Искам да бъдат тук след месец и половина. Превозът е за ваша сметка.

— Знаем — рекоха в хор новоназначените боцмани и заедно с групите си напуснаха залата.

— Работата напредва — отбеляза кралят доволно, след като останаха насаме с Рок. — Отивам в кабинета си, за да продължа попълването на списъците.

— А аз ще се върна при Лина и децата. Малко ми остава да бъда заедно с тях, желая да използвам всеки свободен миг.

— Имаш право — съгласи се Барди и слезе от трона. — В другата Америка непрекъснато повтаряха, че няма нищо по-важно на света от семейството. Сигурно затова толкова често се развеждаха, както впрочем и аз щях да го направя.

— Не си случил с първата си съпруга. Но за мен сегашната ти, Хелга, е образец на идеалната. Не мисля, че би могъл да намериш по-добра. Умна, гальовна и все още те гледа с обич, а ти не го заслужаваш чак толкова.

— И ти не можеш да се оплачеш от Лина, тя също те обожава. Разликата между мен и теб е, че освен за семейство, трябва и да мисля и да отделям много време за държавните дела.

— Нека да е така, ако това ти служи за оправдание — подсмихна се грамадния мъж и го напусна.

Барди продължи пътя към кабинета си и след като отвори вратата му, остана донякъде учуден. Върху дивана, встрани от писалището му, се бяха разположили синът му Викто и синовете на Рок и Дзог — Нилс и Дорго. Младежите имаха прекалено сериозни физиономии, дракончето бе подвило опашка под себе си и крайчецът й, подаден между краката му, нервно потрепваше.

— На какво дължа вашето непредвидено посещение — усмихна се кралят.

— Искаме да проведем важен разговор — произнесе сериозно Викто.

— На каква тема?

— Желаем да участваме в експедицията — изтърси синът му с прямота, типична за майка му. — Настояваме заедно с теб да посетим Америка.

— Това не е детска игра — отряза Барди. — Никой не знае с какви опасности ще се срещнем. И майките ви няма да го позволят.

— Майка ми отдавна е умряла — изрече дракончето.

— Тогава баща ти. Попита ли го?

Дорго предпочете да замълчи.

— Ще ни бъде много по-лесно, ако ти първи се съгласиш да ни вземеш — отбеляза Викто и хитро присви очи. — Иначе е ясно, че майка ми няма да бъде съгласна. Същото се отнася за Лина и Дзог, впрочем бащата на Дорго винаги е бил по-отстъпчив от теб. А ние не сме толкова малки, скоро ще навършим петнадесет години. Някога и ти си започнал да обикаляш Ландирия с коня си на почти на същата възраст.

— На времето бях принуден — призна кралят. — Бях останал без родители, а вашият случай не е такъв. Никой баща няма да пожелае да подложи на риск живота на синовете си.

— И никой баща няма да откаже синът му да види един нов свят — възрази Нилс и нервно приглади русата си коса. — Кой знае кога ще имаме друга такава възможност.

— Хм — изсумтя Барди, в невъзможност да приеме решение. — Да речем, че искам да ви взема, но ако го направя, после ще имам големи разправии.

— За какво си крал? — попита невинно-нахално Викто. — Просто им кажи, че си го наредил.

— Задълженията на краля в семейството са едни, а в обществото, което управлява — съвсем други.

— Така няма да стигнем до никъде. Ние сме млади хора, които искат да опознаят света.

— Няма да стане, докато не поговоря с Рок и Дзог.

— Все пак е нещо — рече разочаровано синът му. — Но някак си подушвам, че си склонен да ни вземеш.

— Ще видим — отсече ядосано Барди. — Защо не отидете да си поиграете?

— На какво? Детските игри вече почти не ни интересуват.

— Преди седмица ви видях да си играехте с дървени мечове. Мислех, че ви харесва, изглеждахте доста увлечени.

— Не беше игра, а по-скоро тренировка. Ако ни вземеш, може да се наложи да употребим и истински оръжия. Един от ковачите отдавна ни ги изготви. Е, малко са по-леки, но…

— А аз вече мога да летя — намеси се Дорго. — Ще бъда доста полезен.

Последното предложение съвсем не беше за пренебрегване. Прекомерно надебелелият Дзог едва ли ставаше за провеждане на въздушни операции. Но именно той трябваше да даде съгласието си, а същото се изискваше и от Рок, Лина, Хелга и Дзог. Барди усети, че се размеква и че вътрешно по-скоро е склонен да изпълни желанието на тримата.