Христо Пощаков - Завладяването на Америка

— Горо, знаеш ли, че ако не беше толкова отвратителен на вид и не разнасяше около себе си противен мирис, с удоволствие бих те разцелувал — призна Барди. — Не напразно имаш титлата «главен съветник».

— Нито ти искам прегръдките, нито целувките. Единственото ми желание е да се завърна в света на Холивуд — измърмори магьосникът. — Там се намира офисът ми, за който съм предплатил шест месечен наем, там е и позлатената табела на фирмата, която създадох. Там са и богатите ми клиенти, които сигурно плачат за мен.

— Не ти ли омръзна непрекъснато да мрънкаш за Холивуд? Старче, нямаш ли чувство на патриотизъм?

— Нямам. Такъв съм си — отсече Горо. — Нали знаеш любимата римска поговорка на дракона — «уби бене, иби патриа». Дето е добре, там е отечеството. А в Холивуд ми беше много по-добре от тук. Вярно, че в Обединеното кралство станаха много подобрения, ала там си е друга работа. Луксозни коли, разкошни жени и скъпи магазини, в които намираш всичко, за което може да си помислиш.

— Така и не се научи да караш кола, жените отдавна не представляват интерес за теб, а винаги си бил такъв скъперник, че ако не трябваше да се храниш, кракът ти нямаше да стъпи дори в някоя квартална бакалница.

— Не ме учи какво мога и какво не мога — разсърди се магьосникът. — Не е важно дали го мога, важното е че имам очи и всичко, което ти казах, съм го виждал. Тук го няма.

— Някога ще го има — заяви уверено Барди. — Само от нас зависи.

— Няма да съм жив дотогава — каза унило Горо.

— Магьосниците винаги са били прочути с дълговечния си живот.

— Дано да е така. От твоята уста в божиите уши. Знаеш ли от какво най-много ме е страх?

— Не.

— От старческата склероза. Не искам да се насирам и напикавам в гащите си, без да си давам сметка, че го върша.

— Сигурно всеки изпитва страх от подобна участ. Затова най-славната смърт е да загинеш в битка — уверено произнесе кралят.

— Тези ги разправяй на другиго. Искам да си живея нормално, да бъда полезен на себе си докато мога и да не преча на другите. Това, дето ми го разправяш за битките е пълна глупост.

— Зная, че си страхлив и освен това пълен егоист. Но понякога си полезен, като днес, например.

— Винаги съм бил полезен — възрази стария магьосник. — Ако се беше съветвал с мен по-често, работите ти щяха да бъдат съвсем наред. Но ти обичаш безразсъдните действия.

— Тогава усещам, че живея — възрази Барди. — Ако нямаше такива като мен, и досега щеше да водиш полугладен живот в мизерното село Бягай-по-далече-оттук.

— Хайде да не спорим повече — рече намусено магьосникът и се надигна с от дивана с типичен звук. — Младите хора винаги са неблагодарни. Когато ти потрябвам, отново ме повикай.

Старият мъж стана от мястото си с известен труд и се запъти към вратата. След като излезе, Барди усети голямо облекчение. Но не от излизането на магьосника, а от решението на главния проблем, след който нещата сякаш сами се подреждаха. Щеше да повика в столицата Ламон, областния управител на Кирикия, за да стои близо до Хелга, а той от своя страна щеше да остави управлението на областта на някой от най-доверените си хора, вероятно на някое от момчетата на Рок. Лина щеше да замества мъжа си и да заеме длъжността на областен управител на Ландирия, а положението на Мофадей в Тримония щеше да остане непроменено. Оставаше му да състави списъкът на екипажите на корабите, в които допълнително щяха да бъдат включени иберийци и витанги. Но тази работа много по-успешно би могъл да я свърши и друг. И в случая за нея нямаше по-подходящ от адмирал Нелси.

Крал Барди се завъртя на стола си и погледна през прозореца. Залезът му се стори чудесен.

— В никакъв случай! — заяви Хелга и очите й се навлажниха. — Нямам друг син!

— Слушай, скъпа — подхвана Барди. — Момчето възмъжава, не може цял живот да се крие под полата на майка си.

— Никога не го е правил — възмути се кралицата. — От малък е имал претенции за самостоятелност. Дори вече не ми позволява да го прегръщам и целувам. Срамува се.

— Аз поемам отговорността за него. Нищо няма да му се случи — настоя Барди.

— Защо искаш съгласието ми, след като и без това си решил да го вземеш със себе си? — изхлипа Хелга и сълзите й потекоха.

— Разбери, че искам да го направя мъж, а не да остане лигльо. Ако се научи да устоява на несгодите ще бъде много по-полезен на себе си. Ще бъде под мое наблюдение, няма да позволя косъм да падне от главата му.

— Винаги си бил силен в обещанията — изстена тя, донякъде примирена.