Христо Пощаков - Завладяването на Америка

— Утре ще поговорим на тази тема — измъкна се той, преди да е казал нещо, за което да съжалява. — Трябва да си помисля.

Младата група разочаровано се измъкна от кабинета му.

След като остана сам, отложил дребния проблем за близкото бъдеще, кралят отново се зае да съставя списъците на корабите. Задачата не беше от простите. Докато отсъстваше, не можеше да остави управлението на Обединеното кралство в ръцете на случайни хора, а най-близките му, същевременно бяха нужни за завоевателния поход. Дилемата изглеждаше почти неразрешима. От една страна местните благородници изпитваха страх от него, от друга нравите в бившето кралство Сандирия не бяха от най-добрите и през неговото половин годишно отсъствие би могло да се очаква възникване на дворцов заговор. Историята учеше, че дори и във великата Римска Империя от света на Холивуд, това се е случвало многократно. Дворцовите нищожества и сенатори дори са имали налудничавата идея да свалят от власт могъщия Юлий Цезар, използвайки неговото отсъствието по време на един от продължителните му походи в Галия. Интригантите от империята на ромтите, също не се отличаваха в подхода си към организиране на заговори. Барди в общи черти бе успял да се запознае с доста местни исторически хроники, благодарение на ръкописите, продадени му от търговците, които след това бяха преведени на ландирски език.

Кого да остави да го замества?

Кралят се мъчеше да определи човека, който освен да управлява с твърда ръка би бил и достатъчно умен да лавира в подхода си към местните аристократи. Генералите му Дого, Бино и Заган бяха доказали верността и беше сигурен, че без да се замислят, биха жертвали живота си за него, но не можеше да се каже, че интелектуалният им коефициент беше особено висок. Може би самият той беше виновен за спъването на тяхното умствено развитие, защото единственото, на което ги бе научил, беше да изпълняват заповедите му, а за това не се изискваше влагане на собствена мисъл. Кой тогава? Рок му бе извънредно нужен в похода към Америка. Неговите «момчета» бяха достатъчно умни, но Барди не ги чувстваше особено близки и може би беше по-добре да останат в Обединеното Кралство, за да бдят за реда, макар че първоначалните му намерения бяха те да сформират основното ядро на бъдещата завоевателна експедиция. Сега всеки от тях заемаше някакъв висок пост в трите области на Кралството и като че ли бе редно да продължават със задълженията си. Мофадей, васалният крал на малката Тримония също не бе годен за целта. Беше суетен и с ограничено мислене, свикнал да борави с нещата в малки мащаби. От него би могло и да се очаква извършването на всякакви глупости. В самите области също трябваше да останат и други хора със здрава ръка, годни да защитят Обединеното Кралство от всяко нападение.

Крал Барди усети, че главата започва да го боли. Тогава се сети за стария магьосник, който въпреки общата си безполезност, на два-три пъти му бе дал ценни съвети. Рок също би могъл да го посъветва, но той бе израсъл и живял в условия на друга политическа система на управление и надали щеше да му бъде толкова полезен. Кралят излезе от кабинета си и нареди на първия попаднал му страж да повика Горо.

— За какво съм ти притрябвал — промърмори магьосникът след като влезе в кабинета и без да поиска кралско разрешение се пльосна върху дивана до писалището, без да забрави да издаде характерният напоследък за него миризлив звук. — Доста рядко се сещаш за мен.

Кралят намръщи нос и побърза да отвори крилата на прозореца зад него, след това се изправи до писалището и разказа на стареца за какво го беше повикал.

— Не забелязваш нещата, които се намират не по-далеч от носа ти — рече Горо, след като Барди привърши. — Приличаш ми на старец, който се пита къде му е шапката, след като тя отдавна виси на главата му.

— Какво искаш да кажеш? — попита Барди ядосано.

— Че не виждаш очевидното. Кой ти е най-близкия човек в кралството?

— Рок, но той обезателно ще ме придружи в експедицията.

— Мисълта ти се върти само в мъжки род, сякаш жените са негодни за нищо. А аз мисля, че най-близкият ти човек е собствената ти съпруга, кралица Хелга, която те обича и никога няма да те предаде. Но да оставиш да те замества жена, сигурно ти се струва нередно, така ли е? Въпреки че историята на другия свят познава и велики кралици.

Кралят се отпусна поразен на стола пред писалището, смаян от простотата на решението на този огромен за него проблем. Хелга беше умна, твърда и праволинейна в достигане на целите си, напълно запозната с лицата, които обсаждаха кралския двор, заедно с дребните им интриги. Действително не бе забелязал очевидното.