Христо Пощаков - Завладяването на Америка

Кралят отначало се намръщи. Все пак се беше надявал слухът за презокеанската му експедиция да не се разчуе, но поради огромното число хора, заети с нейната подготовка, това се бе оказало невъзможно. Действително имаше нужда от моряци и съдбата сякаш сама му предлагаше помощта си. Вероятно гургилът Кико също имаше пръст в тази работа.

— Кой ви уведоми за моето намерение? — попита за всеки случай.

— Търговците. Такава голяма новина рядко остава в тайна. Разбрахме, че подготвяте дузина кораба за отплуване, сигурно ще имате нужда от допълнителни екипажи.

Витангите отдавна се славеха като отлични мореплаватели, но и иберите не им отстъпваха. Барди си спомни за предишната злокобна слава на северните морски разбойници, която бе принудила целият континент да тръпне в очакване на набезите им, докато накрая не бяха разгромени. Иберите обитаваха големия полуостров в юго-западната част на Ерпа, включена в състава на империята на ромтите, но преимуществено обслужваха търговски кораби, които обикаляха средното море и крайбрежието на Афика. Географското име на полуострова им бе единственото, което съвпадаше с това от света на Холивуд. При неизбежните стълкновения с враждебно настроени племена и народи, за иберите бе напълно типично да се превръщат от моряци в кръвожадни бойци. Необузданият им нрав и изключителната им гордост им бяха помогнали да извоюват относителна независимост в рамките на ромтската империя. Те много рядко участваха в преки военни действия, бойните кораби на ромтите, които бе потопил в голямата битка преди петнайсетина години, се обслужваха от екипажи, съставени предимно от роби.

— Какви са ви претенциите?

— По три златни барди на моряк на месец и по десет за нас, предводителите им — рече Ерик.

— Не можем да си позволим да поискаме по-малко — заяви Басото.

Кралят вътрешно се усмихна на оценката на собствената си златна монета, станала прекалено популярна в чужбина.

— На мен ще ми трябват моряци, но такива, които умеят да боравят с оръжие и да се сражават по суша.

— О-о-о, никога не сме имали проблеми с това — светнаха кръвожадно очите на Ерик. — Имаме богата традиция.

— Зная — намръщи се Барди и си спомни за черните рицари, с които едва ли щеше да се справи, ако не беше огнестрелното оръжие, внесено от света на Холивуд.

— Ние също — каза свирепо Басото и изгледа кръвнишки съперника си. — В близкото минало, витангите избягваха да ни посещават.

— Не сте ни били интересни — озъби се Ерик. — Винаги сте били бедни като плъхове.

— Така ли? — наежи се Басото и очите му светнаха кръвожадно. — Защо да не изясним различията си? Нека да излезем навън!

— Може — изрече витангът на развален ландирски език и изпсува нещо на майчиния си. Разбра се по интонацията.

— Не разрешавам никакви разправии на територията на двореца — заяви Барди. — Ако ще се сбиете, ще ви арестувам и ще ви натикам в дрънголника. Сега излезте от залата. Когато сметна за необходимо, ще ви повикам отново.

След като двамата конкуренти излязоха, заедно с придружителите си, той се обърна към Рок:

— Какво ти е мнението?

— Здрави момчета, стават за командоси. Но от друга страна са доста опасни, повечето от тях са родени бандити. Представи си възможността да организират бунт на някой от корабите и да се опитат да го завладеят? Добре, че не знаят да боравят с огнестрелно оръжие, а и не е за препоръчване да се научат. Знаеш как крием тайната на барута.

— А ако ги разхвърляме измежду нашите екипажи? Имаме остра нужда от моряци. Можем да им раздадем огнестрелно оръжие едва след като стигнем до другия континент. Там ще ги научим да боравят с него.

— Намирам го за по-приемливо.

— Добре, тогава. Стража, повикай ги обратно!

Ерик и Басото влязоха със същите наежени физиономии, с които бяха излезли от тронната зала.

— Решихме да наемем и двете страни при исканото от вас заплащане — каза Барди. — Но само при две условия: Първото е, че хората ви ще бъдат разпръснати между останалите екипажи, а второто, че не желая никакви разправии по време на завоевателната експедиция. По време на пътуването ни ще изисквам стриктно изпълнение на даваните от мен заповеди. Съгласни ли сте?

— Да — каза Ерик, след известно замисляне. — Но все пак аз съм свикнал да командвам моряци.

— Не можеш да бъдеш капитан, но ставаш за боцман — рече кралят.

— Какво е боцман? — попита витангът.

— Командва моряци, но така, както му нареди капитанът.