Христо Пощаков - Завладяването на Америка

— Ще вземеш и най-способния от учениците си — добави Барди.

— И тримата са доста некадърни, ала щом нареждаш…

— Както виждам предишният екип отново е съставен — отбеляза Рок. — Радвам се, че старите приятели още веднъж ще действат заедно. И с мен, разбира се.

— Да не забравиш компютъра — рече Горо на Барди. — Вземи го за всеки случай.

— Защо ни е?

— Нека да се намира под ръка, послушай съвета ми.

— Дано батериите му да издържат дотогава. Останал ми е последен комплект за смяна, който отдавна е в извън гаранционен срок.

— Може и да станат на работа, всичко е възможно — намеси се драконът. — Но забрави ли какво ти е казал Кико? Не може да ни прехвърля повече в Холивуд, въпреки че на дъртия много му се иска това отново да стане и затова толкова настоява да не го забравиш.

— Обезателно го вземи, приеми съвета на вече патил човек — рече Горо.

— Послушай изкуфелия дъртак — прогърмя Дзог насмешливо. — Тази спечена ябълка може и да има право. Наистина всичко се случва. Кога смяташ да тръгваме?

— Не по-рано от месец. Станал си прекалено дебел, гледай дотогава да намалиш броя на изяжданите овце.

— Не е съвсем сигурно — отвърна драконът с въздишка. — Докато си дояждам последната, ще помисля сериозно по този въпрос. Впрочем и миналата година по това време, пак мислех по него. А ти не забравяй да ремонтираш хладилния фургон.

След тези проникновени разсъждения Дзог се наведе и вниманието му се насочи към остатъците от трупа на овцата под муцуната му. Барди сметна визитата за приключена и се отправи към изхода на обора, последван от Горо и Рок.

— Страшилището никога няма да спре да се тъпче, отдавна има разширен корем, а още по-отдавна е забравило времената, когато се хранеше с киселици и някой подхвърлен по милост труп на умряло от болест животно — произнесе Горо язвително, след като излязоха навън и тръгнаха да завиват към пазарния площад.

— Хладилният фургон, заедно с дракона, няма ли да натежат много на кораба? — попита по пътя Рок. — Не можем ли да минем без тях.

— Ще ги разположим по осевата корабна линия, освен това поради голямата водоизместимост на «Завоевател», теглото им едва ли ще окаже съществено влияние. Трябва да знаеш, че досега драконът ми е оказвал извънредно ценна помощ и в този свят той все още е незаменим съюзник. Ако трябва да бъда честен, ползата от Горо е била много по-малка. Добре че в старата му глава все пак от време на време се раждат и полезни идеи.

— Не те е срам — озъби се магьосникът. — Забрави ли за паричките ми, които потънаха във фонда, създаден от теб за спасяването на Ландирия? Те се превърнаха в базуки, джипове, патрони и реактивни снаряди. Ами магията, която задейства Кико и компютъра? Малко ли е?

— Добре де, не се сърди — произнесе примирително Барди. — Именно затова искам да ме придружаваш. Сигурно и ти не трябва да забравяш, че някога също я караше почти на киселици, докато не се появих аз. А после кой убеди двама ви да си бъдем взаимно полезни? Бях аз, доколкото си спомням. Сега си живееш сравнително добре и никой не те закача за нищо.

— Искам да ти напомня, че все още извършвам обществено полезна дейност. Преподавам магия и английски език — наблегна важно Горо. — И все още съм в състояние да си докарам допълнителен доход. Достатъчно е да отворя бюро за разваляне на магии, като в Холивуд, за да стана много богат. Тук народът е много по-суеверен, клиентелата ми е гарантирана.

Барди отново се сети за магията му за повече клиенти, която предизвика потопа от фъшкии, в който магьосникът едва не се удави и се засмя гръмогласно.

— Какво ти става? — попита Рок.

— Нищо, после ще ти разкажа. Не ми обръщай внимание — рече Барди и продължи да се кикоти. Поведението му не бе типично за един крал, но между приятели той често забравяше за ранга си.

— Сещам се защо се хилиш. Не е задължително да уточняваш неща, които биха накърнили престижа ми — каза обидено Горо и тялото му издаде един от типичните напоследък звукове, който със сигурност бе придружен и от миризма. — Тази вечер ще благоволиш ли да ме поканиш на вечеря?

— Ще си помисля — направи кралят кисела физиономия, влезе във входа на двореца и започна забързано да изкачва широките стълби. — Предлагам да отпочинем за час два — рече той през рамо. — Предчувствам, че в близко бъдеще едва ли ще имаме такава възможност.

След като стигнаха до фоайето на първия етаж, тримата се разделиха. Барди тръгна към кралската спалня, Рок към апартаментите за гости, а Горо към собственото си жилище.